Докато сънят я завладяваше, тя нямаше представа, че Ригби е пристигнал и е приветстван сърдечно от Колдуел.
— Чака ли ме? — запита нетърпеливо сър Оскар.
— Не съвсем — измърмори Колдуел. — Сигурно спи. Ще ви оставя да я укротявате. Отказа да ми сътрудничи, но не виждам това да е някаква пречка. Винаги си е била упорито момиче. Човек с вашия опит би трябвало да успее да се справи с една малка нерешителна жена.
Ригби, издокаран като денди и миришещ силно на парфюм, изглеждаше поласкан от комплимента на Колдуел. Издувайки гърди, той изрече:
— Покажете ми стаята й, за да се заема с нещата.
— Ей сега. Слугите ги няма и аз също ще изляза. Но най-напред ми дайте полиците.
— Да не ме мислите за глупак? Ще си ги получите утре, след като прекарам нощта с очарователната ви сестра. Ако мислите да ме измамите, ще се вдигне адски шум. Аз съм злопаметен и помня дълго.
— Никакви хитрости, обещавам — каза Колдуел. — Стаята на Софи е горе, първата врата вдясно. Пожелавам ви приятна нощ. Не смятам да се връщам по-рано от утре сутрин, когато ще можете да ми дадете полиците.
След като Колдуел побърза да излезе, Ригби се заизкачва по стълбата, наслаждавайки се на перспективата да прекара една нощ със Софи. Беше посетил една-две проститутки тук в Лондон, но те бяха истински вещици в сравнение с госпожица Софи Карлайл. Ако се окажеше девица, щеше да сметне сделката с Колдуел като добра цена за изгубените пари.
Не че беше бедняк. Беше направил цяло състояние от търговия с роби в Ямайка.
Софи се размърда насън. Не съвсем будна, тя лежеше неподвижно, вслушвайки се, за да разбере какво я е събудило. Когато чу стъпките в коридора, помисли, че Рейфърд отива да си легне, и се обърна, сгушвайки се в топлото пухено легло. Тогава чу вратата да се отваря и резето да се спуска на мястото си.
Надигна се, присвивайки очи в тъмнината, разсейваш само от смътната светлина на догарящата в огнището жарава.
— Рейфърд, ти ли си? Никакъв отговор.
Стъпките се приближиха към леглото й.
— Рейфърд! Какво правиш тук?
Софи усети пристъп на паника, когато един мъж изплува от сенките и мина пред огнището; късото му, набито тяло се очерта на светлината на жаравата. Веднага разбра, че не е Рейфърд, защото набитата фигура решително не можеше да принадлежи на високия й, слаб заварен брат. Когато най-накрая разбра кой е влязъл в стаята й, отвори уста и нададе пронизителен писък.
— Сами сме в къщата, няма кой да ви чуе, скъпа — каза Ригби, запалвайки свещта, която стоеше на нощната й масичка.
Зашеметена, Софи го загледа втренчено. Устата му беше отпусната, очите блеснали от страст.
— Махайте се!
— О, не, много скъпо плащам за вас и няма да ми откажете.
— Ако говорите за безбожната си сделка със заварения ми брат, това не ме засяга. Рейфърд може да изгние в затвора, все ми е едно. Сега излезте, преди да съм повикала стражата.
Ригби посегна към юргана и го издърпа.
— Никъде няма да ходя, скъпа. Свалете тази нощница, за да видя за какво плащам.
За момент мозъкът на Софи беше изключил, но сега тя мислеше ясно и умът й търсеше начин да избяга от нечестивите намерения на сър Оскар. Беше сама в къщата, нямаше на кого другиго да разчита освен на себе си.
Ригби сграбчи ръба на нощницата й.
— Чакайте! — извика Софи. — Няма да ви е лесно, ако се опитате да ме изнасилите. Няма ли да бъде по-приятно, ако дойда при вас доброволно?
Ригби я зяпна.
— Ще го направите ли? За нищо на света.
— Разбира се. — И тя се насили да се усмихне. — В края на краищата, моето съгласие би помогнало на семейството ми. — Едва не се задави от тези думи, защото знаеше, че Рейфърд никак не го е грижа за нея. — Много съм привързана към заварения си брат.
— Изненадан съм — отвърна Ригби. — Колдуел ме накара да повярвам, че ще имате възражения.
Той хвърли жакета и вратовръзката и щеше да свали панталоните и ботушите си, ако Софи не беше вдигнала ръка, за да го спре.
— Чакайте! Позволете да ви помогна.
Изпробвайки уменията си да съблазнява, макар да не знаеше особено много за съблазънта, тя скочи от леглото, позволявайки на глезена си и на част от прасеца да се покажат изпод нощницата. Забелязвайки начина, по който Ригби се втренчи в глезените й, тя се промъкна към него и започна да разкопчава ризата му. Очите му едва не изхвръкнаха от орбитите, когато тя смъкна ризата надолу по ръцете му и ги обездвижи от двете му страни.
— Седнете, сър Оскар, за да ви събуя ботушите.
Все още с притиснати в ръкавите ръце, той се остави тя да го поведе към един стол.