В деня, преди Софи да се нанесе в новия си дом, Грейс започна да ражда и това отложи преместването. Изпратиха за акушерката. Докато я чакаха, Софи се постара да облекчи положението на Грейс.
Докато часовете отминаваха, Джъстин започваше все повече да се тревожи. Акушерката го отпрати, за да се успокои, уверявайки го, че всичко върви добре. След като Джъстин излезе, Грейс се хвана за ръката на Софи и така силно я стисна, че Софи се уплаши да не я счупи. Около дванадесет часа след началото на родилните болки Грейс роди здраво момченце. То заплака веднага щом се плъзна в способните ръце на акушерката. Софи никога не беше виждала по-красиво нещо от това мъничко човече.
Когато Джъстин се втурна в стаята, за да види съпругата си и сина си, Софи излезе тихо, за да ги остави насаме. Тя се усмихна и притисна ръце към корема си. Беше напълно възможно да е тръгнала от Ямайка, носейки детето на Крис. Един лакей я срещна на най-долното стъпало.
— Милейди, пристигна писмо за вас. И й го представи, сложено на сребърен поднос. Софи взе писмото и се оттегли в малката приемна в задната част на къщата, за да го прочете. Беше от Крис. Сигурно го беше пратил малко след като тя беше заминала, за да стигне до нея толкова скоро. Тя го отвори и зачете.
Крис пишеше, че нападението над селищата на мароните не се е състояло. Било отменено, след като патрулът осведомил милицията, че мароните не могат да бъдат намерени. Напуснали лагерите си и се оттеглили в планините. Нямало други признаци за размирици, всичко се връщало в нормалните си граници.
Последната част на писмото я зашемети. Крис идваше в Англия на борда на „Безстрашни“, за да ги вземе двамата с Каспър! Смяташе да пристигне около три или четири седмици, след като писмото й стигнеше до нея. Надяваше се да дойде навреме за кръщенето на наследника на Джъстин. И очакваше Софи да се върне в Ямайка с него.
Нищо в писмото му не съживяваше надеждите й за съвместно бъдеще с него. Не казваше, че тя му липсва. Нямаше поздрав, изпълнен с любов, или нежен завършек на писмото. Само декрет, написан на хартия, като че ли той очакваше от нея сляпо послушание. Не беше ли научил нищо за нея през цялото време, което бяха прекарали заедно?
Три дни, след като Грейс роди, Софи и Каспър се преместиха в новото си жилище.
Крис не съжаляваше, че е отпратил Софи, защото го беше направил, за да я опази от опасностите. Но това, за което съжаляваше, беше изпълнената им с огорчение раздяла. Тя сериозно ли говореше, когато каза, че няма да се върне в Ямайка, след като опасността отмине? Като я познаваше, той беше сигурен, че е била напълно сериозна. Но не искаше да го приеме. Тя му липсваше — повече, отколкото си беше представял, повече, отколкото би искал да си признае.
Ето защо беше й писал още когато разбра, че е безопасно тя да се върне. Корабът, който отнесе писмото му, беше пристигнал в Кингстън две седмици, след като Софи беше отплавала.
Две седмици, след като писмото му отпътува, „Безстрашни“ пристигна в Кингстън. След като трюмът беше напълнен с ром, меласа и захар, корабът отплава за Англия с Крис на мостика и лорд Честър като пътник.
Крис не се тревожеше за плантацията, защото беше оставил Мъндо да го замества, докато отсъства. Всичката тръстика беше обработена, нямаше какво друго да се прави за още един или два месеца освен обикновените работи по поддръжката.
„Безстрашни“ пристана на лондонския кей след четири седмици, закъснял с няколко дни поради силна буря. Крис не беше виждал Софи почти три месеца и пръв слезе по дъската. Оставяйки Дърк Блейн да го замества, той нае файтон и даде на кочияша адреса на брат си. Отпусна се на седалката и се опита да си представи какъв прием щеше да получи от Софи и как щеше да я убеди да се върне в Ямайка.
— Крис! — възкликна Джъстин, когато го посрещна. — Софи каза, че се връщаш в Лондон. Точно навреме за кръщенето.
— Тя тук ли е?
Само няколко думи от Джъстин разклатиха надеждите на Крис за помирение със Софи.
— Съжалявам, Крис. Софи се премести в собствено жилище и взе Каспър със себе си. Мисля, че не се чувстваше удобно тук.
17
— Влез вътре, Крис — подкани го Джъстин. — Трябва да поговорим, преди да се видиш с жена си.
Крис последва Джъстин в приемната.
— Най-напред най-важното. Имам син — изрече гордо Джъстин.
Крис го тупна по гърба.
— Поздравления! Как е Грейс?
— Много добре, благодаря — каза Грейс от вратата. — Добре дошъл у дома, Крисчън. Точно навреме за кръщенето следващата събота.
Крис я целуна по бузата.
— Направо сияеш, Грейс. Майчинството ти отива. Как нарекохте сина си?