— Тиодор Крисчън. Казваме му Теди.
— Кога ще се запозная с малкия лорд Теди?
— Скоро, но най-напред трябва да поговорим за съпругата ти — отвърна Джъстин. — Какво те прихвана да се жениш за Софи, когато отказваше дори да произнесеш името й след трагичната смърт на Дезмънд?
— Най-добре е да седнете — каза Крис. — Това е дълга история.
Джъстин и Грейс се настаниха един до друг на дивана, докато Крис остана прав, леко разкрачен, все едно още беше на палубата на кораба си.
— Софи разказа ли ви за срещата ни и за брака ни?
— Много малко — каза Джъстин, — само каза, че се е промъкнала на кораба ти. Как стана това?
— Бягала е от опасна ситуация.
— О, божичко — прошепна Грейс. — Моля те, продължавай.
— Завареният й брат продал добродетелта й на един мъж, на когото дължал пари от хазарт. Софи успяла да избяга от вероятния си похитител и хукнала навън в нощта. Той повикал стражата, обвинил я, че го била нападнала, и тръгнал да я преследва. Когато се озовала на кея Саутуърк, се промъкнала на кораба ми.
— О, божичко — повтори Грейс. — Какъв ужас.
— Винаги съм знаел, че Колдуел е негодник — вметна Джъстин.
— Открих Софи на кораба на следващия ден, твърде късно, за да я върна — продължи Крис.
— Срещата ви си я е бивало — коментира Джъстин.
Крис прокара пръсти през косата си, припомняйки си онзи ден, сякаш беше вчера.
— Така беше. Кълна се, че Софи е пратена на тази земя, за да ме измъчва.
— И как така се оженихте? — зачуди се Джъстин.
Крис се заразхожда, докато говореше, разкривайки повечето, но не всички факти, довели до брака му със Софи.
— Значи наистина си бил принуден да се ожениш — изрече замислено Джъстин. — Софи намекна нещо подобно, но не знаех на какво да вярвам.
— Колко галантно от твоя страна — каза Грейс. — Оженил си се за нея, за да я защитиш, а после си се влюбил.
Крис спря на място и се вторачи в Грейс.
— Защо смяташ, че я обичам?
— Вярно е, нали? Софи те обича, каза ми го. Проблемът, както тя го вижда, е твоята неспособност да си простиш заради смъртта на Дезмънд.
— Ще нося тази вина до смъртта си. Родителите на Дезмънд загубиха своя син и наследник. Как да си го простя?
— Време е да забравиш и да простиш — посъветва го Джъстин. — Не можеш да бъдеш щастлив в брака си, докато не го направиш.
— Джъстин има право — вметна Грейс. — Не искаш ли свое семейство и съпруга, която те обича?
— Искам, но не знам дали заслужавам такова нещо.
Грейс изпръхтя раздразнено.
— Кълна се, Крис, ти си най-упоритият мъж, когото познавам. Прости си и продължи живота си. Сдобрете се със Софи — това е най-добрият съвет, който мога да ти дам.
Джъстин беше на друго мнение.
— Грейс е права за прошката, но дали вие със Софи можете да намерите щастие, ето това е спорно. Ти не направи никакво усилие да скриеш презрението си към нея след онзи трагичен ден. Не бих ти препоръчал да търсиш помирение, преди да бъдеш сигурен, че можеш да преодолееш смъртта на Дезмънд. Защо не останеш днес тук и да отидеш при Софи утре? Вечеряй с нас и се запознай с племенника си.
Крис се поколеба, но накрая отклони предложението за вечеря и легло, макар че искаше да види племенника си. Последва Грейс и Джъстин в детската стая. Грейс вдигна сина си и го представи пред Крис.
— Запознай се с лорд Тиодор Крисчън — каза тя с грейнало лице.
Възхищението на Крис беше искрено. Мъничкият Тели беше хубаво момченце, което се прозя широко и сграбчи пръста му с изненадваща сила. Когато започна да търси майчината си гръд, Грейс се засмя и накара мъжете да излязат от стаята, за да накърми бебето си.
Джъстин каза на Крис къде се е настанила Софи, докато го изпращаше към вратата.
Крис се намръщи.
— Банковата ми сметка беше на нейно разположение; не с ли могла да намери жилище в по-хубав квартал?
— Тя каза, че къщата, която е наела, отговаря на нуждите й. Когато разбрах, че не мога да я разубедя, се отказах. Съпругата ти си има собствено мнение, Крис, ако досега не си го забелязал.
— Знам го по-добре от когото и да било.
Джъстин му пожела късмет. Крис знаеше, че ще му трябва, докато се качваше на коня си и се отдалечаваше. Много добре познаваше упорството на Софи. Но ако последните три месеца без неговата съпруга бяха доказали нещо, то беше поразителният факт, че тя му беше липсвала.
Софи се чувстваше зле, откакто се премести в къщата. Нещо повече, знаеше причината за неразположението си и беше във възторг. Три месеца бяха минали, откакто се бе разделила е Крис, но доскоро не подозираше, че е бременна. Беше искала дете, но признаците на предстоящото майчинство досега й бяха убягвали. Беше прекалено заета с грижите около Грейс и намирането на жилище, за да мисли за пропуснатия си женски период.