Едно нещо я безпокоеше. Ако досега не е била болна, защо сега? Дали нещо не е наред? Нямаше апетит, не спеше добре.
Заброди безцелно из спалнята си, опитвайки се да реши дали да се поразходи, или да легне и да поспи. Напоследък все се чувстваше уморена.
Каспър беше излязъл с учителя на разходка и нямаше да го има няколко часа. Не очакваше посетители, защото не беше официално приета в обществото и вероятно това нямаше и да се случи. Сериозно обмисляше да се премести в провинцията е бебето си, когато изтечеше шестмесечният срок за наема на къщата.
Взе наслуки една книга, която беше купила при последното си посещение в книжарницата, но толкова й се спеше, че думите започнаха да се сливат. Остави книгата и се изтегна на леглото. Заспа след броени минути.
Крис почти насила трябваше да влезе в къщата на Софи. Икономът, който каза, че се казва Дънинг, отказваше да го пусне да влезе. Каза, че господарката му е неразположена и не приема посетители. Дори след като Крис се идентифицира като съпруг на Софи, мъжът упорито отказваше да го пусне вътре. Тъй като търпението му се изчерпа, Крис бързо мина край Дънинг и заизкачва стъпалата две по две. Лесно намери стаята на Софи, но спря на място, когато видя съпругата си дълбоко заспала, с бледо лице на фона на тъмната коса. Докосна бузата й и прошепна името й. Тя не помръдна. Какво не беше наред е нея? Какво беше превърнало Софи в тази бледа имитация на жизнената му съпруга? Тя спеше толкова дълбоко, че не му даде сърце да я събуди. Излезе на пръсти от стаята и затвори вратата зад себе си. Когато тръгна надолу по стълбите, чу гласове във фоайето. Единият беше на Дънинг, а другият… веднага го позна. Продължи надолу по стълбите, питайки се какво ли прави тук Аманда Дартмур. Когато стигна най-долното стъпало, запита:
— Защо си тук, Аманда?
Аманда писна възхитено и се хвърли в ръцете му. Той се опита да я отстрани, но тя се прилепи към него.
— Крисчън! Бях с леля Агата, когато чичо Честър пристигна. Каза, че е дошъл с „Безстрашни“ и че ти си в Лондон. Дойдох веднага щом можах.
Съзнавайки, че Дънинг ги гледа, Крис освободи иконома и отдели Аманда от себе си.
— Няма да стане, Аманда. Имам съпруга, ако си забравила.
— О, защо това трябва да те притеснява? Бракът ти не беше по любов, защо да си отказваме удоволствието? Не помниш ли колко ни беше хубаво?
— Беше отдавна.
Аманда се хвърли към него, притискайки пищното си тяло към неговото.
— Не толкова отдавна. Това е Лондон, не Кингстън. Изневярата е нещо естествено във висшето общество.
— Аз не съм висшето общество, ако не си забравила. Обществото не ме приема.
— О-о! Това беше тогава, сега е друго. Скандалите идват и си отиват; малко хора помнят какво е било преди седем месеца, да не говорим за седем години.
— Това между нас свърши, Аманда; мислех, че съм го казал ясно в Ямайка. Приеми го и да продължим нататък поотделно. Ти си имала любовници през дългото ми отсъствие, защо сега си се вманиачила по мене?
Тя облиза устни и вдигна поглед към него.
— Ти си най-добрият любовник, когото някога съм имала, Крис. Нямах търпение Дартмур да умре. Когато умря, заминах за Ямайка, за да ти кажа, но те намерих оженен. Надявах се да се оженим и да продължим оттам, където бяхме спрели в Лондон.
Зашеметен, Крис се втренчи в нея.
— Какво ти е давало основание да мислиш, че ще се оженим, ако си свободна? Мислех, че и двамата разбираме, че отношенията ни се основават на удоволствието, че ангажирането не е нито желано, нито очаквано.
— Говори за себе си, Крис — настръхна тя.
Преди той да осъзнае какво смята да прави Аманда, тя хвана главата му и я притегли надолу, за да го целуне. Ръцете й стиснаха врата му като менгеме, устата й се прилепи към неговата с упорита решимост.
Крис чу задавен звук зад гърба си и се откъсна от примката на Аманда.
— Да не прекъсвам срещата ви — каза Софи от най-горното стъпало. — Вече се умори от заварения ми брат, така ли, Аманда?
Крис изпъшка.
— Софи, не е каквото изглежда.
Тя тръгна надолу по стъпалата, но спря, преди да стигне най-долното.
— Какво трябва да си помисля, когато намирам съпруга си, когото не съм виждала от месеци, да целува друга жена във фоайето ми?
— Ние с Крис сме много стари и много добри приятели, мислех, че го разбираш — изсумтя Аманда.
— Разбрах. Кога изхвърли Рейфърд?
Аманда вдигна рамене.
— Започна да ми досажда. Кредиторите му започнаха да се появяват на вратата ми, заплашваха да го пратят в затвора за длъжници, ако не им плати. Освен това — добави тя, — колкото и да беше забавен, очакваше да му осигурявам пари, за да бъде платежоспособен. Вече не го искам.