— Откъде разбра, че Крис е в Лондон, когато дори аз не бях осведомена?
— Софи — намеси се Крис, — ще ти обясня.
Презрение се промъкна в думите й.
— Няма нужда от обяснения. Имам очи.
Крис изпъшка ядосано.
— Моля те, върви си, Аманда.
— Кога да очаквам да ми се обадиш? — запита тя, отправяйки му ласкава усмивка.
— Никога.
— Наистина, Крис, няма защо да бъдеш груб.
— Това е единственият начин да те накарам да разбереш.
— Добре! — изфуча тя, събирайки полите си.
Крис отвори вратата и я затръшна зад нея, след като тя изхвръкна навън.
Софи усещаше как сърцето й подскача, докато гледаше как Аманда си тръгва. Беше се събудила от звука на гласовете, идващи откъм фоайето. Беше станала от леглото, беше измила лицето си, беше сресала косата си и беше излязла от стаята. Озовавайки се в коридора, беше разпознала гласа на Крис. Той се беше върнал от Ямайка! Тревога, смесена с щастие, беше пролетяла през нея, когато беше стигнала най-горното стъпало на откритото стълбище и се беше взряла надолу към фоайето. Но Крис не беше сам. Аманда Дартмур беше в прегръдките му.
Гняв се беше надигнал у нея. Когато ги видя да се целуват, всяка надежда за щастливо бъдеще с Крис се беше изпарила. Това, което изпитваше сега, беше разочарование и болка.
Крис тръгна нагоре по стъпалата.
— Софи, добре ли си? Изглеждаш толкова бледа.
Тя изфуча.
— Как се предполага да изглеждам, когато намирам съпруга си да целува друга жена?
— Ако беше погледнала по-отблизо, щеше да видиш, че не участвам в целувката. Аманда беше последният човек, когото очаквах да видя днес.
— Днес? Ами утре или вдругиден?
— Това е нелепо, Софи. Защо изобщо да искам да виждам Аманда? Казах го съвършено ясно в Ямайка, че не се интересувам от нея.
— Очевидно не е било достатъчно ясно.
Тя се обърна и тръгна нагоре по стълбите. Преди да стигне най-горе, се заплете в полите си, залитна за момент и се олюля назад. Посегна трескаво към перилата, но хвана само въздух. Затвори очи и се стегна, притискайки ръце към корема си, за да защити бебето. Тогава изведнъж се озова във въздуха, залюляна от силните ръце на Крис.
Затрепери, прекалено развълнувана, за да изрече и една дума.
— Бях зад тебе, Софи. Нямаше да те оставя да паднеш.
Отнесе я в нейната стая и я остави да стъпи на пода. Тя се огледа с озадачено изражение.
— Ти ме донесе точно в моята стая. Откъде знаеше?
— Бях тук преди малко. Ти спеше, затова реших да не те будя. Тогава Аманда пристигна.
Софи замръзна. Не искаше да й се напомня колко я беше заболяло, когато беше видяла как Крис целува Аманда.
— Извини ме, че прекъснах страстната ви среща.
— Не беше така, Софи. Дойдох право тук от дома на Джъстин. Нямах представа, че Аманда е била с лейди Агата, когато лорд Честър е пристигнал у дома си. Той пътува с мене на „Безстрашни“. Аманда сама е решила да дойде. Откъде знае къде живееш?
— От Рейфърд, както подозирам.
— Безпокоил ли те е?
— Не, Аманда го държеше доста зает.
Тя се дръпна леко от него. Крис беше твърде привлекателен, твърде жизнен, за да е спокойна покрай него. От една страна, тя искаше да се хвърли в прегръдките му, а от друга, искаше да го нашиба е острия си език. Този мъж беше невъзможен. Невъзможно красив, невъзможно арогантен, невъзможно изкусителен. Тя не можеше да понесе още болка.
Крис посегна към нея.
— Това не е посрещането, на което се надявах, Софи, надявах се, че ще се зарадваш да ме видиш.
Тя се измъкна от обсега му.
— Ти ме отпрати, не помниш ли?
— Заради собствената ти безопасност.
— Трябваше да изчакаш и да видиш дали наистина има опасност, преди да се отървеш от мене.
Той я притисна към стената, така че тя нямаше къде да бяга.
— Опасността беше съвсем истинска. За щастие, не стана нищо. Дойдох в Лондон, за да ви взема двамата с Каспър веднага щом „Безстрашни“ се върна в Кингстън за нов товар. Мислех, че ще мога да остана в Лондон до след коледните празници. Искам да дам на екипажа няколко седмици отпуск на брега. Имат нужда да прекарат известно време със семействата си, а аз обещах на Грейс, че ще бъда тук за кръщенето на малкия Теди и ще прекарам празниците е тях.
— При Джъстин ли ще останеш, или ще наемеш жилище?
Крис я изгледа озадачено.
— Възнамерявам да остана тук, при съпругата си. Какво те кара да мислиш, че ще искам нещо друго?
— Лейди Аманда. Съпругата няма ли да попречи на вашите… отношения?
Той посегна пак към нея и този път я хвана.