Преди да успея да отговоря, Алвиън извика:
— Не, Селестин. Искам тя да се погрижи за мене. Тя ми е гувернантка и трябва да го направи, нали?
Изражението на Селестин веднага показа, че е обидена, а Алвиън не можеше да скрие триумфа си. Почувствах, че разбирам какво става. Детето искаше да изпробва собствената си сила. Тя желаеше да спре Селестин да се погрижи да си легне само защото Селестин толкова много го искаше.
— Е, добре — каза Селестин. — Значи няма нужда да оставам повече тук.
Застана загледана в Алвиън, сякаш чакаше тя да я помоли да остане, но любопитният взор на Алвиън беше впит в мене.
— Лека нощ — каза тя пренебрежително и се обърна към мене. — Хайде, гладна съм.
— Трябва да благодариш на г-ца Нанзълок, че те доведе — казах й аз.
— Не съм забравила — сопна ми се тя. — Никога не забравям нищо.
— Тогава паметта ти е много по-добра от маниерите ти — казах аз.
Всички се стреснаха. Може би и аз бях малко изненадана от себе си. Но знаех, че ако искам да контролирам това дете, трябваше да бъда твърда.
Тя се изчерви, а погледът й стана студен. Искаше да отвърне нещо, но тъй като не знаеше какво, изтича от стаята.
— Ето на! — каза г-жа Полгри. — Мис Нанзълок, чудесно беше от ваша страна…
— Глупости, г-жо Полгри — каза Селестин. — Разбира се, че щях да я доведа.
— Тя ще ви благодари по-късно — уверих я аз.
— Г-це Лий — каза Селестин настойчиво, — ще трябва да бъдете внимателна с това дете. Съвсем наскоро тя загуби майка си… — Устните на Селестин трепереха. Тя ми се усмихна. — Толкова малко време мина и трагедията още изглежда твърде скорошна. Беше ми близка приятелка.
— Разбирам — отговорих. — Няма да бъда груба с детето, но виждам, че има нужда от дисциплина.
— Внимавайте, г-це Лий. — Селестин беше пристъпила към мене и сложи ръката си върху моята. — Децата са деликатни същества.
— Ще направя всичко възможно за Алвиън — отговорих аз.
Госпожа Полгри позвъни и Дейзи се появи.
— Заведи госпожицата в нейната стая, Дейзи — изкомандва я тя. — Госпожица Алвиън получи ли си млякото и бисквитите?
— Да, госпожо — беше отговорът.
Казах лека нощ на Селестин Нанзълок, която наклони глава. Последвах Дейзи.
Влязох в учебната стая, където Алвиън, седнала до масата, пиеше мляко и ядеше бисквити. Нарочно не ми обърна внимание, затова отидох при масата и седнах до нея.
— Алвиън — казах й аз, — ако ще живеем заедно, по-добре е да постигнем споразумение. Не мислиш ли, че би било разумно?
— Какво ме интересува? — отвърна тя грубо.
— Разбира се, че те интересува. Всички ще бъдем по-щастливи, ако се разберем.
— Ако не се разберем — сви тя рамене. — ще трябва да си отидете. Тогава ще дойде нова гувернантка. Всичко това не ме интересува.
Алвиън ме изгледа триумфиращо. Знаех, че с това иска да ми покаже, че съм само платена прислужница и тя е тази, от която завися. Почувствах как неволно потръпвам. За първи път разбрах как се чувства човек, чийто хляб и масло зависят от добрата воля на някой друг.
Очите й блестяха злобно и ми идеше да я плесна.
— Би трябвало да те интересува, защото е много по-приятно да живееш в хармония с хората около себе си.
— А какво ще стане, ако тези хора не са около мене… Ако искам да ги изгоня?
— Добротата означава повече от всичко останало на света.
Тя се усмихна над чашата и допи млякото си.
— А сега — казах аз — е време да си лягаш.
Станах едновременно с нея и тя каза:
— Аз си лягам сама. Вече не съм бебе.
— Може би си помислих, че си по-малка, защото имаш толкова много да учиш.
Алвиън се замисли. След това сви рамене по онзи начин, който после установих, че е типичен за нея.
— Лека нощ — каза тя, като ме отпращаше.
— Ще дойда да ти пожелая лека нощ, щом си легнеш.
— Няма нужда.
— Въпреки това ще дойда.
Тя отвори вратата, която водеше към нейната стая, а аз се обърнах и влязох в моята.
Почувствах се много потисната, защото разбирах тежестта на проблема, пред който бях изправена. Нямах опит с деца, а преди това, когато си мислех за тях, винаги си ги представях като кротки и любвеобилни същества, за които е щастие да се грижиш. Сега трябваше да се занимавам с едно трудно дете. И какво щеше да стане с мене, ако решаха, че не съм в състояние да я възпитавам? Какво ставаше с обеднелите благородни дами, ако не успееха да задоволят изискванията на работодателя си?