— Къщата е просто една гробница! Конън е надменен, Алвиън е заплаха за спокойствието на когото и да било, а след смъртта на Алис атмосферата там не е приятна. Обърнах се рязко към него и казах:
— Предупредихте ме да се пазя от Алис. Какво искахте да кажете с това?
— Значи си спомняте.
— Беше много странно.
— Алис е мъртва — каза той, — но някак си присъства. Винаги чувствам това в Маунт Мелин. Нищо не е същото от деня, в който тя… си отиде.
— Как е умряла?
— Беше много проста история. Такива се случват в много домове. Съпругата открива, че животът й с мъжа й е непоносим. Напуска го заради друг мъж. Съвсем обикновена история, нали? Само че историята на Алис завърши различно.
Той погледна върховете на ботушите си, както беше направил, когато пътувахме заедно във влака към Лискърд.
— В случая другият мъж беше моят брат — продължи той.
— Джефри Нанзълок! — извиках аз.
— Значи сте чули за него?
Помислих си за Джилифлауър, чието раждане беше разстроило майка й толкова много, че тя просто беше навлязла в морето, докато се удави.
— Да, чувала съм за Джефри Нанзълок. Очевидно е бил женкар.
— Думите ви са груби и не подхождат за бедничкия Джеф. Той имаше чар… Някои казваха, че целият чар на семейството е бил събран у него. — Той ми се усмихна. — Други пък казваха, че въобще не е имало нищо в главата му. Не беше лош човек. Обичаше жените и не можеше да им устоява. А жените обичат мъже, които ги обичат. Как биха могли да не го обичат? Искам да кажа, че това е голям комплимент, нали? Една след друга те ставаха жертви на неговия чар.
— Не се е поколебал да включи и съпругите на други мъже всред жертвите си.
— Говорите като истинска гувернантка! Уви, скъпа госпожице Лий. Извличате максимума от ситуацията, в която се намирате. Казвате, че сте гувернантка, когато ви изнася, а след това искате хората да не забелязват този факт, когато не искате да ви приемат за такава. Мисля, че всеки, който живее в една къща, трябва да познава част от нейните тайни.
— Какви тайни?
Той се наведе към мене:
— Алис се страхуваше от Конън. Преди да се ожени за него, тя бе близка с брат ми. Тя и Джефри бяха във влака… Искаха да избягат двамата.
— Разбирам. — Дръпнах се от него, защото сметнах, че е непочтено да обсъждаме минали скандали по такъв начин особено след като това въобще не ми бе работа.
— Джефри беше идентифициран, въпреки че целият беше смазан. Близо до него имаше труп на жена, много лошо обгорен, така че не беше възможно да се каже дали е Алис. Но медальонът на шията й беше разпознат като собственост на Алис и по този начин я идентифицираха… А нали и изчезна оттогава…
— Какъв ужасен начин да умреш!
— Моралистката гувернантка е шокирана, защото бедната Алис умря в нечестив съюз с моя чаровен, но грешен брат.
— Толкова ли беше нещастна в Маунт Мелин?
— Виждали сте Конън. Не забравяйте, че той знаеше за любовната връзка между нея и Джефри, а и Джефри все още беше наблизо. Мога да си представя какъв ад е бил животът на Алис.
— Всичко това е голяма трагедия — казах рязко, — но е приключило. Защо ми казахте да се пазя от Алис, като че ли тя все още е тук?
— Добре ли сте, госпожице Лий? Не, не сте разбира се.
— Вие сте гувернантка, която притежава нещо повече от здрав разум, фантастичните идеи въобще не ви въздействат.
— Какви фантастични идеи?
Той се ухили и се приближи още повече до мене, а аз усетих, че много скоро ще се стъмни напълно. Исках да се върна в къщата и нетърпението се изписа на лицето ми.
— Разпознат беше нейният медальон, а не тя. Някои хора смятат, че не Алис е била във влака с Джефри.
— Ако не е била с него, къде е сега тогава?
— Това се питат всички. Затова и сенките в Маунт Мелин са дълги.
Станах от мястото си.
— Трябва да се връщам. Скоро ще се стъмни.
Той застана до мене — беше малко по-висок — и погледите ни се срещнаха.
— Сметнах, че трябва да знаете тези неща — каза тихичко той. — Трябва да ги знаете.
Тръгнах натам, откъдето бях дошла.
— Моите задължения са свързани с детето — отговорих доста сопнато. — Нямам никаква друга цел, докато съм тук.
— Но как може човек, дори и гувернантка, която прелива от здрав разум, да знае какви цели може да постави пред него съдбата?
— Мисля, че знам какво се очаква от мене.
Бях разтревожена, защото той тръгна с мене. Исках да избягам и да бъда сама с мислите си. Чувствах, че този човек уронва безценното ми достойнство, в което се бях вкопчила с такава решителност, каквато притежават само хората, които се страхуват да не загубят и малкото, което имат. Той се беше подиграл с мене във влака. Чувствах, че търси възможност да го направи отново.