— Сигурен съм, че е така.
— Няма нужда да ме изпращате до къщата.
— Принуден съм да ви възразя. Има си причина.
— Да не би да мислите, че не мога да се погрижа за себе си?
— Мисля, че няма друг човек, който да го направи по-добре от вас. Но случайно бях тръгнал на гости към Маунт Мелин, а това е най-прекият път.
Мълчах, докато стигнахме до къщата. Конън Тремелин идваше откъм обора.
— Здравей, Кон! — провикна се Питър Нанзълок. Конън Тремелин ни погледна леко учуден, което предполагам, се дължеше на факта, че сме заедно.
Забързах се към задната част на къщата.
Не можах да спя тази нощ. Събитията от деня минаваха през съзнанието ми и виждах ту себе си и Конън Тремелин, ту Алвиън, ту Селестин, ту себе си и Питър Нанзълок в гората.
Вятърът духаше в определена посока тази нощ и чувах как вълните се разбиват в залива Мелин.
В състоянието, в което се намирах, ги чувах като шепнещи гласове и думите, които си казваха, бяха: „Алис! Алис! Къде си Алис? Алис, къде си ти?“
3
На сутринта виденията ми от изминалата нощ изглеждаха глупави. Питах се защо толкова много хора, включително и аз самата, искаха да превърнат в мистерия това, което се беше случило в тази къща. Историята беше съвсем обикновена.
Знам защо става така, казвах си аз. Когато хората си мислят за древна къща като тази, те започват да вярват, че само ако можеше да говори, сградата би могла да им разкаже фантастични истории. Мислят си за поколенията, които са живели и страдали между тези стени, и започват да си въобразяват разни неща. И когато господарката на дома е загинала при трагични обстоятелства, те си представят как нейният призрак все още броди наоколо и макар и мъртва, тя все още присъства в къщата. Е, аз все пак съм разумна жена. Алис е била убита при железопътната катастрофа и това е било нейният край.
Разсмях се на глупостта си, че съм си позволила въобще подобни мисли да ми минат през главата. Нали Дейзи или Кити ми бяха обяснили, че шепнещите гласове, които бях чула през първата нощ, всъщност се дължат на шума от разбиването на вълните в заливчето под къщата?
От този момент нататък подобни фантастични истории не ме занимаваха повече.
Стаята ми беше изпълнена със слънчева светлина и се чувствах по-различно от всяка друга сутрин досега. Бях весела и знаех защо. Беше заради онзи мъж, Конън Тремелин. Не че го харесвах — точно обратното, но той като че ли ми беше изпратил предизвикателство. Щях да успея с работата си. Щях да направя от Алвиън не само примерна ученичка, но и очарователно, искрено, незлонамерено малко момиче.
Чувствах се толкова доволна, че почнах тихичко да си тананикам: „Ела в градината, Мод…“ Това беше песничката, която баща ми обичаше да свири, докато Филида пееше. Освен всички други качества сестра ми имаше очарователен глас. След това преминах към „Сладка и дребничка“ и за момент забравих за къщата, в която се намирах, и виждах баща си зад пианото, със смъкнати на носа очила и крака в пантофи, които играят върху педалите.
Почти се стреснах, когато разбрах, че несъзнателно съм започнала да тананикам песничката, която бях чула Джили да пее в гората: „Алис, къде си ти?…“
О, не! Не тази, прекъснах сама себе си.
Чух шум от конски копита и отидох до прозореца. Не се виждаше никой. Поляните изглеждаха свежи и прекрасни с ранната утринна роса. Каква красива гледка, помислих си. Палмите й придаваха тропически вид, а утрото беше от онези, които обещават великолепен ден.
— Сигурно един от последните за това лято — казах на глас, отворих широко прозореца и се надвесих от него, като дебелите ми плитки с цвят на мед, със сини панделки на края, които бях вързала, преди да си легна, увиснаха надолу.
Затананиках пак „Сладка и мъничка“, когато Конън Тремелин се показа от обора. Видя ме, преди да успея да се скрия, и почувствах как почервенявам като рак от смущение, че ме е видял с пусната коса и по нощница.
— Добро утро, госпожице Лий — извика той оживено.
В този момент си казах, че съм чула неговия кон. Дали беше яздил рано сутринта или през цялата нощ? Представях си как е посетил някоя от дамите за забавление в околността, ако въобще ги имаше тук. Такова беше мнението ми за него. Бях сърдита, че изобщо не се смущава, докато аз се бях изчервила — поне така изглеждаше всяка моя видима част.
— Добро утро — отвърнах аз и гласът ми прозвуча хладно.
Той се приближаваше бързо през поляната и се надяваше — бях сигурна в това, да ме смути още повече, като ме види отблизо в спалното ми облекло.