Тя охотно се съгласи и заедно се отправихме натам.
Маунт Мелин е разположен върху плато с ширина около миля. Склонът към морския бряг е доста стръмен, заради това бяха прокарани няколко зигзаговидни пътеки, улесняващи спускането. Градинарите полагаха много усилия за поддържането на парка, в който растяха красиви цветя и декоративни храсти. На много места се забелязваха кокетни беседки, чиито стени представляваха дървени решетки, по които пълзяха рози. Те цъфтяха буйно, а ароматът им придаваше неописуема прелест на въздуха.
Можех с часове да седя в някоя от тези беседки и да съзерцавам морето. Южното крило на замъка представляваше грандиозна гледка: грамада от сив гранит, прилична на непристъпна крепост, кацнала на стръмната скала. Маунт Мелин сякаш хвърляше предизвикателство не само към морето, но и към целия свят.
Спуснахме се надолу по криволичещата пътека и тъкмо се изравнихме с една беседка, когато забелязахме, че вътре са се разположили двама души.
Алвиън възкликна, аз проследих погледа й и ги видях — седяха плътно един до друг. Линда Треслин беше една от най-красивите жени, които съм виждала някога — с гарваново-черни коси и смугло лице с изваяни черти. На главата си носеше прозрачен шарф, обсипан с пайети. Приличаше ми на героиня от „Сън в лятна нощ“ — може би на Титания, макар че не си я представях толкова мургава. Красотата на лейди Треслин привличаше погледите така, както магнитът привлича желязото. Не можех да откъсна възхитените си очи от лицето й. Тя носеше плътно прилепнала рокля от бледолилав шифон, а на деколтето й бе закачена голяма диамантена брошка.
Пръв заговори Конън:
О, та това са дъщеря ми и гувернантката. Малка разходка, така ли, г-це Лий?
— Вечерта е толкова приятна — отвърнах аз и понечих да хвана Алвиън за ръката, но тя се отдръпна демонстративно.
— Мога ли да поседя малко с вас, татко?
— Нали се разхождаш с г-ца Лий? — рече той. — Не е редно да я изоставяш.
— Да вървим, Алвиън — предложих аз.
Конън се обърна към събеседницата си:
— Имахме голям късмет с госпожица Лий. Тя е… възхитителна!
— Наистина най-сетне се сдобихте с отлична гувернантка — каза лейди Треслин.
Почувствах се неловко, сякаш бях кон за продан й купувачите обсъждаха качествата ми: Сигурна бях, че Тремелин усеща смущението ми и се забавлява невероятно. Понякога си мислех, че той е доста противен човек.
— Време е да се прибираме — заявих с леден тон. — Искахме просто да глътнем малко чист въздух, преди да си легнем. Хайде, Алвиън! — казах аз, хванах я здраво за ръката и я задърпах по обратния път.
— Искам да остана — възпротиви се тя. — Искам да говоря с теб, татко.
— Виждаш, че съм зает. Друг път ще си говорим.
— Не, сега! Важно е!
— Не вярвам, че е толкова важно. Утре ще разговаряме.
— Не… не… сега! — истерично изкрещя Алвиън. Никога не се бе противопоставяла толкова открито на баща си.
— Виждам, че Алвиън е личност с характер — прошепна лейди Треслин.
— Г-ца Лий ще овладее ситуацията — хладно заяви Конън.
— Разбира се. Нали е съвършената гувернантка… — В тона на красавицата прозвуча явна подигравка. Така се вбесих, че сграбчих Алвиън за ръката и грубо я повлякох нагоре по пътеката.
Тя хлипаше и подсмърчаше, но не обели нито дума, докато не се прибрахме.
— Мразя я! Знаете ли, г-це Лий, тя иска да ми стане майка.
Не отвърнах нищо. Мислех, че е опасно, защото бе твърде вероятно някой да ни подслушва. Чак когато влязохме в стаята й и аз затворих вратата зад гърба си, казах:
— Забележката ти предизвика истинско изумление у мен, Алвиън. Как е възможно лейди Треслин да ти стане майка, след като е омъжена?
— Той скоро ще умре.
— Откъде си толкова сигурна?
— Всички казват, че това ще стане всеки момент.
Бях потресена от факта, че до ушите на детето са достигнали подобни отвратителни клюки, и реших да поговоря с г-жа Полгри по този въпрос. Слугите трябва да си държат устата затворена в присъствието на Алвиън. Кой ли го бе казал… Дейзи и Кити… или Джо Тапърти и жена му?
— Тя непрекъснато идва тук — продължаваше момичето. — Няма да й разреша да заеме мястото на мама. Няма да разреша на никого.
— Алвиън, не е прилично да изпадаш в истерия заради разни нелепи клюки! Няма повече да допусна да говориш подобни неща в мое присъствие! Това е срамно! Обиждаш баща си!
При тези думи тя потъна в дълбок размисъл. Колко много го обичаше! Бедната Алвиън! Жал ми беше за това самотно сираче!
Преди половин час, докато стоях в прекрасната градина и онази красавица ми се подиграваше, ми беше жал за самата мен. Казах си: „Не е честно. Защо един има всичко, а друг — нищо? Дали ще бъда красива в шифон и с диаманти? Може би не колкото лейди Треслин, но все пак ще изглеждам по-добре, отколкото със сивата памучна рокля и тюркоазената брошка, останала от баба ми.“