Реших най-напред да пиша на Филида. Седнах и се опитах, но ръцете ми трепереха толкова силно, че буквите излизаха криви и размазани изпод перото ми.
Отказах се от писмото и се заех да опаковам багажа си. Приближих се до гардероба и отворих вратата. За миг ми се стори, че вътре се крие някой, и извиках от уплаха. Нервите ми бяха опънати до краен предел. Всъщност това бе новият костюм за езда, закачен от Алвиън в гардероба ми. Изцяло погълната от преживяното в солариума, бях забравила за следобедното произшествие.
Бързо натъпках оскъдните си притежания в куфара. Бях се поуспокоила и седнах отново да пиша на Филида.
Тъкмо привършвах, когато долових гласове пред прозореца си и отидох да погледна какво става. Някои от гостите бяха излезли на въздух, а други танцуваха на моравата пред замъка.
— Каква божествена нощ! Лунната светлина е великолепна!
Криех се зад завесите и случайно забелязах онова, което всъщност очаквах да видя: Конън танцуваше с лейди Треслин и шепнеше в ухото й. В ума ми се въртяха пламенни любовни слова.
Гневно се дръпнах от прозореца и се опитах да нарека острата болка, пронизваща сърцето ми, „отвращение“.
Съблякох се и си легнах. Дълго се въртях, а сънят все не ме навестяваше. Когато най-сетне се унесох в тежка дрямка, пред очите ми шеметно се завъртяха танцуващите фигури на Конън и Линда Треслин. Някъде в мрака зад тях стоеше онзи безмълвен силует, който тревожеше мислите ми, откакто пристигнах в Маунт Мелин.
Внезапно се събудих. Луната бледо озаряваше стаята. Стори ми се, че до стената се откроява тъмен женски силует.
Знаех, че това е Алис. Тя сякаш ми нашепваше:
— Не бива да напускаш замъка. Трябва да останеш и да ми помогнеш да намеря покой. Трябва да помогнеш на всички ни.
Трепереща от страх, седнах в леглото. Чак сега разбрах от какво съм се стреснала. След като бях прибрал а дрехите си, не бях затворила вратата на гардероба: онова, което бях сметнала за духа на Алис, всъщност бе костюмът и за езда.
На заранта спах до късно, защото бях прекарала безсънна нощ. Разбуди ме Кити, която хлопаше на вратата. Носеше ми топла вода и се чудеше защо не може да влезе.
Измъкнах се от постелята и отключих вратата.
— Нещо случило ли се е, госпойце? — попита тя.
— Не — рязко отвърнах аз.
Тя чакаше да й обясня защо вратата е заключена.
Нямах никакво намерение да й давам обяснения, освен това тя бе изцяло погълната от снощния бал, така че не обърна особено внимание на заключената врата, която би възбудила интереса й при други обстоятелства.
— Снощи бе много красиво, нали госпойце? Гледах как гостите танцуват на моравата. Боже, не съм виждала нещо толкоз прекрасно! Сякаш се върна времето, когат госпожата беше още жива. Ама вие ми се виждате уморена, госпойце. Не можахте да спите от шума ли?
— Да — сухо отвърнах аз.
— Е, вече свърши. Г-н Полгри нареди да изнесат растенията. Варди ги кат кокошка пилета. В залата е страшна мръсотия. С Дейзи шъ я чистим цял ден.
Аз се прозях и Кити наля топлата вода в малката вана. След пет минути отново нахълта в стаята ми.
Бях полугола и бързо се увих в една кърпа, за да прикрия тялото си от любопитния й поглед.
— Господарят иска веднага да разговаря с вас. Трябва да идете в салона за пунш.
— О! — възкликнах аз.
— Каза, че е много важно.
Приключих с тоалета си и бързо се облякох. Сигурно искаше да ме порицае заради безотговорното ми поведение и да ме уволни. Може би нещо подобно се бе случило и с г-ца Джансън. Тремелин е скалъпил някакво фалшиво обвинение срещу нея и я е прогонил. Какви ли пороци възнамеряваше да ми припише?
Този човек е безскрупулен! — помислих си аз. — Трябва веднага да му съобщя, че напускам, за да не му дам възможност да ме уволни.
Влязох в салона за пунш, готова за битка.
Конън носеше син жокейски костюм, а по лицето му не се забелязваха следи от безсънната нощ.
— Добро утро, г-це Лий — ме поздрави той и за голямо мое учудване се усмихна.
Не отвърнах на усмивката му.
— Добро утро. Вече съм приготвила багажа си и бих искала да напусна Маунт Мелин час по-скоро.
— Г-це Лий! — В гласа му прозвуча упрек и изведнъж усетих как ме обзема невероятна радост. Той не иска да си тръгваш, рекох си. Няма да те уволни. Просто иска да ти се извини.
— Мисля, че това е единственото, което ми остава… — чух се да изговарям с надут и писклив глас, който и на самата мен ми се стори твърде самодоволен и предвзет.
— След възмутителната ми постъпка през изминалата нощ — рязко ме прекъсна той. — Г-це Лий, моля ви, забравете за случилото се. Боя се, че станах жертва на моментна възбуда и забравих с кого танцувам. Умолявам ви да простите непристойното ми поведение и да благоволите да забравите неприятния инцидент. Нека всичко си бъде по старому.