Сетне си казах, че не мога да му имам доверие. Той всяваше странно безпокойство у мене. Често си задавах въпроса: ако Алис не е била във влака, а я е сполетяло нещо друго, кой би могъл да знае истината? Дали това не е Конън Тремелин?
Бих могла да обсъдя въпроса с Питър Нанзълок, ала той ми се струваше твърде лекомислен — все гледаше да обърне разговора на флирт.
Сестра му също ми се виждаше подходяща. Знаех, че е била много привързана към Алис; сигурно са били големи приятелки. Селестин беше човекът, на когото можех да се доверя. И все пак се колебаех. Тя принадлежеше към онзи свят, чиито граници нямах право да престъпвам — това ми бе показвано неведнъж. Не подхождаше на една обикновена гувернантка да задава неудобни въпроси.
Най-лесно можех да споделя опасенията си с г-жа Полгри, ала някак си се боях. Лъжиците с уиски и отношението й към Джили не ми излизаха от главата.
Така че реших на първо време да запазя подозренията си за себе си. Дойде октомври. Смяната на сезоните бе приказно красива в този край фучащият югозападен вятър бе топъл и влажен, в полъха му се долавяше уханието на екзотични подправки. Никога не бях виждала толкова много паяжини. Те се стелеха по плетищата като някаква дантела, обсипана с диаманти. Напечеше ли слънце, ставаше топло като през юни.
— В Корнуол лятото трае дълго — казваше Тапърти. Откъм морето на вълма се носеше мъгла и обгръщаше каменния замък. Понякога внушителният му силует изобщо не можеше да бъде различен от пристанището, разположено в южната част на имението. Чайките пищяха пронизително и меланхолично, сякаш искаха да ни напомнят, че животът е изпълнен с печал. От влагата хортензиите цъфтяха буйно в синьо, розово и жълто — мислех си, че такова пищно великолепие от багри може да вирее само в парник.
Розите също цъфтяха, а с тях и обичките.
Един ден слязох до селото и забелязах пред черквата табела, която оповестяваше, че конните състезания ще се състоят на 1 ноември.
Веднага щом се прибрах, съобщих на Алвиън. Много се радвах, че тя все още гореше от желание да участва в състезанията. Опасявах се, че с наближаването на събитието страхът й може да се възвърне.
— Остават още три седмици — й казах. — Ще трябва да се упражняваме усърдно.
Тя охотно се съгласи.
Предложих й да яздим по един час и сутрин, и следобед. Алвиън гореше от желание да започнем час по-скоро.
— Ще видя какво мога да направя — обещах й аз.
Конън Тремелин беше в Пензънс. Открих съвсем случайно, че е заминал. Кити ми каза една вечер, като ми донесе водата.
— Господарят замина следобеда. Май шъ отсъства цяла седмица.
— Надявам се, че ще се върне за конните състезания.
— О, сигурно. Той шъ е съдия.
Поведението на Тремелин ме дразнеше. Не че исках от него да ми съобщи за заминаването си, но поне можеше да се сбогува с дъщеря си.
Мислих доста по въпроса и усетих как у мен се поражда съмнение дали той наистина е заминал за Пензънс. Чудех се дали лейди Треслин си е вкъщи или пък е решила внезапно да навести някой роднина.
Какво ти става? — налегнаха ме угризения. Що за мисли са това? Не разполагаш с никакви доказателства!
Реших да не размишлявам повече за отсъствието на Конън Тремелин и това ми донесе облекчение, а и се чувствах по-спокойна при мисълта, че господарят не си е вкъщи. Не беше нужно Да заключвам вратата си, ала все пак го правех заради дъщерите на Тапърти. Не исках да разберат, че се заключвам, защото ме е страх от господаря — момичетата бяха необразовани, но не им липсваше проницателност.
— Сега — казах на Алвиън — ще започнем да се готвим усърдно за състезанието.
Набавих програмата. Бяха предвидени две състезания по скок за възрастовата група на Алвиън. Реших, че тя трябва да участва в по-лесното, защото там имаше по-голям шанс да спечели награда а нали всъщност искахме тя да победи и да изненада баща си.
— Госпожице, я погледнете това — ми каза момичето. — Защо не участвате и вие?
— Разбира се, че няма да участвам.
— Но защо?
— Мило дете, моята роля е да те обучавам, а не да се записвам за състезания.
Алвиън ме погледна дяволито.
— Аз ще ви запиша, защото ще спечелите. Никой не може да язди като вас. Моля ви се, госпожице!
Очите й излъчваха свенлива гордост, която ми достави истинска наслада. Ученичката ми се гордееше с мен и желаеше от сърце да победя.