В края на краищата, защо не? В тези състезания няма социални ограничения, нали?
Прибягнах до дежурната фраза, с която слагах край на неудобните спорове:
— Ще видим.
Един следобед яздехме близо до Маунт Уидън и срещнахме Питър Нанзълок. Той яздеше великолепна дореста кобила, при вида на която в очите ми пламна завист.
Нанзълок се приближи в галоп до нас, изправи се в седлото, предвзето свали шапката си и се поклони дълбоко.
Алвиън се разсмя от удоволствие.
— Добра среща, скъпи дами — извика той. — На гости ли ни идвате?
— Не — отвърнах аз.
— Колко нелюбезно! Все пак, щом сте дошли дотук, ви каня на чай.
Понечих да откажа, когато Алвиън извика:
— Нека да отидем, госпожице. Да, чичо Питър, ще дойдем.
— Все се надявах, че ще ни посетите по-рано — укоризнено рече той.
— Не сме получили покана — напомних му аз.
— Защото сте винаги добре дошли в Маунт Уидън. Казвал съм ви го неведнъж.
Той обърна кобилата си и рамо до рамо се отправихме към имението. Нанзълок улови погледа ми, отправен към кобилата.
— Харесвате ли я?
— Тя е истинска красавица.
— Да, нали си красавица, скъпа Джасинт?
— Джасинт. Значи така й е името.
— Да, прекрасно име за прекрасно създание. Тя е бърза като вятъра. Струва колкото четири тромави кранти като тази, която яздите, г-це Лий.
— Тромава стара кранта ли? Но това е нелепо! Дайън е прекрасен кон!
— Моля? Не мислите ли, че бедното създание е видяло и по-добри дни? Конън можеше да ви даде нещо по-свястно от стария Дайън!
— Изобщо не е ставало дума татко да й дава кон за езда! — Алвиън разпалено защити баща си. — Той не знае кои коне яздим, нали, госпожице! Тапърти ни даде тези.
— Бедната г-ца Лий! Тя заслужава достоен за нея кон! Г-це Лий, бих желал да пояздите малко Джасинт, преди да си тръгнете. Тя бързо ще ви припомни какво е истински кон.
— О — небрежно подметнах аз, — ние се радваме и на това, с което разполагаме. Конете ни служат за целта, а тя е да науча Алвиън да язди.
— Ние се упражняваме за състезанията — добави момичето. — Аз ще участвам в скоковете, но моля ви, не казвайте на татко — това е изненада. •
Питър постави пръст на устните си.
— Обещавам, че ще запазя тайната ви.
— И госпожицата ще участва. Аз я убедих!
— Тя ще победи! — извика Нанзълок. — Обзалагам се!
— Не съм много сигурна — уклончиво отвърнах аз. — Това е хрумване на Алвиън.
Трябва да участвате, госпожице — разпалено извика детето. — Настоявам!
— Двамата настояваме — добави Питър. Стигнахме широко отворените порти на Маунт Уидън.
Тук нямаше къщичка за вратаря като в Маунт Мелин. Поехме по алеята, покрай която буйно цъфтяха хортензии, обички и се възправяха елите, характерни за този край.
Замъкът бе изграден от сив камък като Маунт Мелин, ала не бе толкова величествен, а и стопанските постройки бяха по-малко. Веднага забелязах, че не е толкова добре поддържан като „нашия“ дом, както за миг си позволих да нарека Маунт Мелин, и изпитах необяснимо удоволствие, че живея в такова прекрасно имение.
Питър нареди на коняря да се погрижи за животните, а ние продължихме към къщата.
Нанзълок плесна с ръце и извика:
— Дик! Къде си, Дик?
Слугата, когото бях виждала да носи послания в Маунт Мелин, се появи и Питър му заповяда:
— Веднага сервирай чай в библиотеката, Дик! Имаме гости.
— Да, господарю — рече слугата и хукна към кухнята.
Преддверието бе доста по-модерно от нашето. Подът беше покрит с мозайка, широка стълба водеше към галерията с маслени портрети на рода Нанзълок.
Присмях се на себе си, че се отнасям презрително към тази къща, което беше много по-просторна и представителна от свещеническия дом, където бях прекарала детството си. Все пак тя имаше запуснат вид — всичко свидетелстваше за упадък.
Питър ни въведе в просторната библиотеката, където три от стените бяха заети с книги. Забелязах прах по мебелите и наслоена мръсотия по тежките завеси. Г-жа Полгри би свършила добра работа с пчелния восък и терпентина тук.
— Моля ви, седнете, скъпи дами — покани ни Питър. — Надявам се, че чаят ще бъде сервиран навреме, макар че при нас ястията не се поднасят с точността, характерна за съперника ни отвъд заливчето.
— Съперник ли? — учудих се аз.
— Не може да не съществува съперничество между толкова близки съседи. Ала за съжаление всички предимства са на тяхна страна. Замъкът им е по-голям и слугите им са повече. Баща ти, скъпа ми Алвиън, е състоятелен мъж. Ние сме само бедни роднини.
— Вие не сте ни роднини — напомни му детето.