— Не, мисля, че той ви харесва по особен начин… както харесваше г-ца Джансън.
— Тя ходеше ли на чай в Маунт Уидън?
— О, да. С нея не провеждахме уроци по езда, но често се разхождахме нататък. Един ден чичо Питър ни покани на чай, като днес. Тъкмо беше купил Джасинт и ни я показа. Каза, че иска да смени името й, за да я направи изцяло негова, и я кръсти Джасинт. Това е името на г-ца Джансън.
Почувствах се като пълна глупачка.
— Сигурно му е било мъчно, когато тя си е заминала толкова прибързано.
Алвиън изглеждаше замислена.
— Да, така беше. Ала той я забрави бързо. В края на краищата…
— Тя беше обикновена гувернантка — довърших аз изречението вместо нея.
Надвечер Кити се качи в стаята да ми съобщи, че от Маунт Уидън е пристигнало известие за мен.
— И още нещо, госпойце — добави момичето; явно беше силно развълнувана, ала аз се въздържах да я разпитвам, защото скоро щях да узная всичко.
— Добре, но къде е известието?
— В конюшнята, госпойце — изкикоти се Кити. — Елате да видите.
Тръгнах надолу, а тя ме последва на известно разстояние.
Когато влязох в конюшнята, забелязах Дик, който за най-голямо мое учудване държеше Джасинт за поводите. Той ми подаде една бележка.
Забелязах, че Дейзи, баща й и Били Трихей ме наблюдават с развеселени погледи и се подхилват.
Разгънах и прочетох бележката, която гласеше:
Скъпа г-це Лий,
Възхищението ви от Джасинт не остана скрито за мен. Вярвам, че и тя изпитва същите чувства към вас. Ето защо ви я подарявам. Не искам повече да виждам такава изкусна и грациозна ездачка като вас върху стария Дайън, така че ви умолявам да приемете подаръка ми.
Макар че се опитах да се овладея, усетих как гъста руменина залива шията и страните ми. Видях, че Тапърти едвам се удържа да не се разсмее с глас.
Как можеше Питър да постъпи толкова глупаво? Подиграваше ли ми се? Как можех да приема такъв подарък, дори и да исках? Конете изискват храна и грижи, а аз не бях у дома си. Как бе могъл Нанзълок да пренебрегне подобно нещо?
— Ще има ли отговор, госпойце? — попита Дик.
— Да — отвърнах аз. — Ще отида в стаята си да го напиша, за да можете веднага да го отнесете на господаря си.
Излязох с всичкото достойнство, което можах да събера пред тази сюрия от любопитни зяпачи, и след като се озовах в стаята си, написах:
Драги г-н Нанзълок,
Благодаря ви за великолепния подарък, който, разбира се, ми е невъзможно да приема. Не разполагам с необходимите средства, за да поддържам кон. Сигурно сте забравили обстоятелството, че аз съм наета като гувернантка в този дом. Не мога да си позволя да задържа Джасинт. Благодаря за вниманието.
Искрено ваша,
Тръгнах бързо към конюшнята. Като наближих, чух как слугите се смеят и разговарят оживено.
— Дик, моля, занесете тази бележка на господаря си и му върнете Джасинт.
— Но… — заекна слугата. — Аз трябва да я оставя тук.
Впих поглед право в неприлично ухиленото лице на Тапърти и заявих:
— Г-н Нанзълок обича да си прави шеги. — Обърнах се и тръгнах към замъка.
Следващият ден беше неделя и тъй като беше празник, Алвиън ме помоли сутринта да се разходим до хълмовете и да посетим леля й Клара, която живеела там и щяла да се радва да ни види.
Обмислих предложението и реших, че ще бъде приятно да напуснем къщата за няколко часа. Предполагах, че всички клюкарстват за мен и Питър Нанзълок.
Сигурно се е държал с г-ца Джансън по същия начин, както се държеше с мен, и сега всички слуги се забавляваха да сравняват историите на двете гувернантки.
Дали въпросната г-ца Джансън не е била малко лекомислена? Представих си я как краде, за да си купи хубави дрехи, с които да се хареса на обожателя си.
А Нанзълок изобщо не се е трогнал от уволнението й. Голям приятел, няма що!
Потеглихме подир закуска. Беше прекрасен ден за езда — октомврийското слънце грееше, духаше лек югозападен ветрец. Алвиън беше в приповдигнато настроение. За нея това щеше да бъде чудесно упражнение в издръжливост. Щях да съм много доволна, ако възпитаничката ми не се измореше по време на дългата езда до къщата на леля й и обратно.
Чувствах невероятно облекчение, че съм се отървал а за малко от зорките погледи на слугите, а и хълмистият пейзаж бе невероятно красив.
Величествените голи бърда прекрасно хармонираха с настроението ми. Бях поразена от ниските скални стени, от огромните канари и веселите поточета, шуртящи между тях.
Предупредих Алвиън да внимава, когато минава между скалите, но тя вече бе добра ездачка и можеше сама да избира пътя си, така че на воля се наслаждавах на пейзажа.