Тя разбърка чая в чайника, сложи му възглавничката, която да го поддържа топъл, и ме попита:
— Искате ли мляко или захар?
— Да, моля.
— Винаги съм казвала, — отбеляза тя, като че ли имах нужда от някакво утешение, — че няма нищо по-добро от чаша чай.
С чая хапнахме и бисквити, които госпожа Полгри извади от една кутия в шкафа. Докато разговаряхме, разбрах, че Конън Тремелин, господарят, не е в имението.
— Той има и друг имот, по на запад — уведоми ме госпожа Полгри, — към Пензънс.
— Кога ще се върне? — попитах аз.
Тя бе леко шокирана и аз разбрах, че нещо съм сбъркала, защото отвърна малко високомерно:
— Тогава, когато реши.
Разбрах, че за да има добро мнение за мене, трябва да спазвам напълно условностите. Може би не бе редно гувернантката да задава въпроси за господаря на къщата. Но госпожа Полгри можеше да говори за него, тя беше привилегирована особа. Разбирах, че трябва набързо да свикна с новото си положение.
Много скоро след това тя ме заведе в стаята ми. Беше просторна, с големи прозорци, чиито первази можеха да се използват и за сядане и от които се разкриваше красива гледка към поляната пред къщата, към палмовите дървета и подстъпа на дома. Леглото беше с табли и в стила на останалата мебелировка. Макар че беше голямо, то се губеше в простора на стаята. Килими застилаха пода, чиито дъски бяха лъснати така, че човек трябваше да внимава да не се подхлъзне. Страхувах се, че можеше да се появи причина да не благославям пристрастието на госпожа Полгри да лъска всичко пред очите си. В стаята имаше един висок скрин, както и нисък шкаф с чекмеджета. Забелязах, че има и още една врата освен тази, през която бяхме влезли.
— Учебната стая — госпожа Полгри беше проследила погледа ми, — а зад нея е стаята на госпожица Алвиън.
— Значи учебната стая ни разделя.
Госпожа Полгри кимна.
Докато оглеждах стаята, забелязах, че в единия ъгъл стои параван и когато приближих, видях, че зад него има ниска вана.
— Ако искате топла вода по което и да е време, позвънете и Дейзи или Кити ще ви донесат.
— Благодаря. — Погледнах откритата камина и си представих пращящ огън през зимните дни. — Виждам, че ще се чувствам много удобно тук.
— Приятна стая е. Вие сте първата гувернантка, която ще живее в нея. Другите преди вас спяха в стаята от другата страна на спалнята на госпожица Алвиън. Госпожица Селестин реши, че тази е по-добра. Трябва да кажа, че е по-приятна.
— Тогава дължа своите благодарности на госпожица Селестин.
— Много приятна дама. Смята, че няма по-добро дете от госпожица Алвиън.
Госпожа Полгри поклати многозначително глава и се почудих дали не си мисли, че само година е изминала от смъртта на съпругата на господаря и че вероятно някой ден той отново ще се ожени. Коя би била по-подходяща за негова жена от съседката, която толкова много обича госпожица Алвиън? Може би само чакаха да мине известно време.
— Искате ли да си измиете ръцете и да си разопаковате багажа? Вечерята ще бъде след два часа. Но може би първо бихте искали да видите учебната стая.
— Благодаря ви, госпожо Полгри, но мисля, че първо ще се измия и ще си оправя багажа.
— Добре. А може би и ще си починете малко. Пътуването е толкова уморително, знам това. Ще кажа на Дейзи да ви качи топла вода. Можете да се храните и в учебната стая. Как предпочитате?
— С госпожица Алвиън?
— Тя сега се храни с баща си, освен когато си пие млякото и хапва бисквитите преди лягане. Всички деца в това семейство се хранят с възрастните, щом навършат осем години. Рожденият ден на госпожица Алвиън беше през май.
— Има ли други деца?
— О, боже, не! Говорех за децата в миналото. Това е едно от правилата в семейството, разбирате ли?
— Да, разбирам.
— Е, аз ви оставям. Ако искате, можете и да се разходите наоколо преди вечеря. Позвънете и Дейзи или Кити, която от двете е свободна, ще дойде да ви покаже стълбището, което ще използвате в бъдеще. По него ще стигнете до градината пред кухнята, а оттам лесно можете да отидете навсякъде, където искате. Не забравяйте обаче, вечерята е в осем.
— В учебната стая.
— Или във вашата собствена, ако предпочитате.
— Но — добавих — само в помещенията, предназначени за гувернантката.
Тя не знаеше какво да отвърне на тази забележка, а когато госпожа Полгри не разбираше нещо, тя просто го игнорираше. След няколко минути останах сама.
Щом тя излезе, започна да ме обгръща странността на къщата. Усещах тишината — злокобната тишина на старинен дом.