Може би бях станала жертва на един циник, по-лошо — на един убиец!
Не исках да повярвам. Толкова много обичах Конън. Бях се заклела да му бъда вярна до гроб. Как можах да допусна такова страшно подозрение в душата си?
Опитах се да разсъждавам трезво. Ти си се побъркала, Марта! Можеш ли да допуснеш, че мъж като Конън Тремелин ще се влюби точно в теб?
Да, мога! Той ме обича!
Въпреки това умирах от страх.
Всички слуги оживено обсъждаха двата злободневни въпроса: ексхумацията на сър Томас и предстоящата женитба на господаря и гувернантката.
Страх ме беше да срещна мрачния поглед на г-жа Полгри, лукавите очи на Тапърти и възбудените погледи на момичетата.
Дали и те като мен свързваха двете събития?
Попитах Конън какво е мнението му за следствието.
— Това са долни интриги. Ще направят аутопсия и ще констатират, че сър Томас е умрял от естествена смърт. Домашният му лекар години наред го е предупреждавал, че го грози подобна опасност.
— Лейди Треслин сигурно е много разтревожена.
— Тя ще се радва повече от всички, когато следствието приключи.
Предположих, че съдебните лекари сигурно познават семейство Треслин и Конън. Дали фактът, че Тремелин възнамерява да се ожени за мен — това не бе тайна за никого — нямаше да го представи в по-изгодна светлина, като се има предвид, че всички знаеха за желанието на лейди Треслин да му стане жена?
Трябваше да прогоня тези натрапчиви мисли от главата си, длъжна бях да вярвам на Конън. В противен случай трябваше да се примиря с факта, че съм влюбена в убиец.
Поканите за бала вече бяха изпратени — всичко бе станало прекалено бързо, ако питате мен. Лейди Треслин беше в траур и не бе поканена! Празненството трябваше да се състои четири дни след завръщането ни от Пенлъндстоу.
Селестин и Питър Нанзълок ни навестиха в деня преди бала.
Селестин ме прегърна и целуна.
— Скъпа моя, много съм щастлива. Знам колко много обичате Алвиън и колко добре ще й се отрази тази женитба. — В очите й проблеснаха сълзи. — Алис също би се радвала.
Благодарих и й рекох:
— Винаги сте се отнасяла толкова добре към мен, Селестин.
— Бях толкова благодарна, че най-сетне се намери гувернантка, която да съчувства на бедното дете.
— Мисля, че и г-ца Джансън е била привързана към Алвиън.
— Да, може би. Отначало всички мислехме така. Жалко, че тя постъпи толкова нечестно. Може би все пак се е поддала на моментно изкушение. Направих всичко възможно, за да й помогна.
— Вие наистина имате добро сърце, Селестин.
Питър се приближи към нас и галантно ми целуна ръка. Улових неодобрителния погледна Конън и ми стана много приятно. В този миг бях готова да забравя подозренията си.
— Щастливец е нашият Кон — възкликна Нанзълок. — Няма нужда да ти казвам колко много ти завиждам, приятелю! Мисля, че всички знаят какви са чувствата ми към г-ца Лий. Не случайно й подарих Джасинт. Сега обаче ще й предложа коня като сватбен подарък. Не възразявате, нали?
Погледнах към Конън и казах:
— Това е подарък за двама ни, нали?
— О, не — отвърна Питър. — Тя е само за вас. За Кон ще измисля нещо друго.
— Благодаря ви, Питър — рекох аз. — Много сте щедър.
— Тя ви принадлежи, г-це Лий. На вас и на никой друг. Толкова съм привързан към това прекрасно създание, че искам да попадне в добри ръце. Предполагам знаете, че заминавам в края на следващата седмица.
— Толкова скоро?
— Ускорих нещата, защото вече нищо не ме задържа тук — рече той и ме погледна многозначително.
Забелязах, че Кити, която в този момент ни сервираше напитки, се вслушва в разговора с повишено внимание.
Селестин разговаряше с Конън, а Питър използва момента, за да ми каже:
— Значи, все пак ще се омъжите за Кон. Е, надявам се, че ще успеете да го вкарате в пътя.
— Все пак не възнамерявам да му ставам гувернантка, Питър.
— Не съм сигурен. Гувернантките са си гувернантки. Предполагам, че Алвиън също е доволна.
— Да, мисля, че тя прие новината с радост.
— Тя ви харесва повече и от г-ца Джансън.
— Горката г-ца Джансън! Какво ли е станало с нея?
— Селест й помогна да си намери ново място при едни наши приятели — семейство Меривейлз. Те притежават замък близо до Дартмур. Чудя се дали г-ца Джансън е харесала Худфийлд Менър. Сигурно скучае в онази пустош, като се има предвид, че Тейвисток, най-близкият град, е на цели шест мили.
— Много мило от страна на Селестин, че й е помогнала.
— Е, такава си е нашата Селест — рече той и вдигна чашата си. — За ваше здраве, г-це Лий. Мислете за мен, когато яздите Джасинт.