— Какво трябва да предам на г-ца Нанзълок?
— Направих малко проучване за архитектурата на елизабетинската епоха и във връзка с него моят годеник ми уреди посещение в замъка Маунт Еджкъмбс. Обитателите бяха много любезни и ме разведоха навсякъде. Те много се гордеят с дома си. Този замък невероятно прилича на Маунт Мелин. Параклисът е почти същият, както и килията, от която прокажените са наблюдавали църковната служба. Само че в Маунт Мелин тя е по-голяма и конструкцията на стените е по-различна. Моля, предайте на г-ца Нанзълок, че килията на прокажените в Маунт Мелин е единствена по рода си. Тя много ще се зарадва.
— Ще й кажа, но мисля, че повече ще я зарадват новините, че сте щастлива и се омъжвате.
— Предайте й също така, че никога няма да забравя добрината й и че дължа всичко това на нея. Още веднъж й благодарете от мое име.
— Ще го направя.
Сбогувахме се и по пътя към Маунт Мелин осъзнах, че г-ца Джансън наистина е хвърлила светлина върху болния ми въпрос. Нямаше съмнение, че лейди Треслин е инсценирала кражба, за да се отърве от нея, защото тя наистина бе много красива. Конън й се е възхищавал, а Алвиън е била привързана към нея. Господарят е обмислял възможността за втори брак, защото желаел синове, а ревнивата тигрица Линда Треслин го е искала за себе си.
Бях убедена, че тя иска да ме премахне от пътя си, както е премахнала и г-ца Джансън, и тъй като вече бях годеница на Конън, се налагаше да прибегне до крайни мерки.
Конън не знаеше, че някой се е опитал да ме убие. Вече бях убедена, че любимият ми е невинен, и изпитах невероятно облекчение.
Реших да споделя всичките си страхове и съмнения с него.
Изминаха още два дни, а Конън все не се завръщаше.
Питър Нанзълок дойде да се сбогува, тъй като вечерта заминаваше за Лондон, където щеше да се качи на кораб за Австралия. Селестин го придружаваше. Те си мислеха, че Конън вече се е върнал. Докато разговаряхме, пристигна писмо от него, в което той съобщаваше, че ще пристигне късно вечерта или рано на другата сутрин.
Почувствах се невероятно щастлива.
След като ни сервираха чай, реших да поведа разговор за г-ца Джансън. Не виждах защо да не го направя пред Питър — нали именно той ми бе казал, че Селестин й е уредила работа у семейство Меривейлз.
— Онзи ден се срещнах с г-ца Джансън.
Двамата се втренчиха слисано в мене.
— Къде я срещнахте? — попита Питър.
— Писах й и я помолих да се срещнем.
— Какво ви накара да го направите? — запита Селестин.
— Винаги съм смятала, че зад уволнението й се крие нещо друго и затова реших да замина за Плимът…
— Очарователно създание! — замечтано промълви Питър.
— Прав сте, Питър. Искрено се зарадвах, когато ми каза, че се омъжва.
— О, колко интересно! — възкликна Селестин и се изчерви. — Много към щастлива!
— За местния доктор — добавих аз.
— От нея ще излезе прекрасна съпруга — отбеляза Селестин.
— Всички пациенти на мъжа й ще бъдат лудо влюбени в нея — пошегува се Питър.
— Мисля, че това няма да му е особено приятно — рекох аз.
— Да, но ще печели много, защото ще прииждат все нови и нови пациенти — каза Питър. — Г-ца Джансън изпрати ли ни поздрави?
— Да, на сестра ви — рекох аз и топло се усмихнах на Селестин. — Тя ви е толкова благодарна, задето сте й помогнала. Каза, че никога няма да забрави добрината ви.
— Не можех да оставя бедното създание на улицата.
— Мислите ли, че лейди Треслин нарочно я е обвинила в кражба, защото г-ца Джансън смята, че го е направила, за да я отстрани от пътя си.
— Не може да има съмнение по този въпрос — убедено отвърна Селестин.
— Каква безскрупулна жена!
— Споделям мнението ви.
— Г-ца Джансън е щастлива. Както казват, всяко зло за добро. Тя ме помоли да ви съобщя нещо, свързано със замъка.
— Кой замък? — с нескрит интерес попита Селестин:
— Маунт Мелин. Г-ца Джансън посетила Маунт Еджкъмбс и сравнила помещенията за прокажените в двата параклиса. Тя казва, че нашето е единствено по рода си.
— Така ли! Това е много интересно.
— Рече, че е по-голямо и конструкцията на стените била по-особена.
— Предполагам, че Селестин вече гори от нетърпение да слезе в параклиса и да хвърли един поглед — каза Питър.
— Някой път ще го разгледаме заедно — каза ми тя и се усмихна. — Скоро ще станете господарка на замъка, така че би трябвало да се заинтересувате от архитектурата и историята му.
— Наистина, усещам как интересът ми става все по-голям и по-голям. Ще трябва да ми разкажете повече за Маунт Мелин.
— С радост — отвърна тя и топло ми се усмихна.
Попитах Питър кой влак ще хване, а той ми отвърна, че ще отпътува за Лондон в десет часа вечерта.