Помещението, в което влязоха, миришеше странно. Зи-лин изпита чувството, че отново е в Жо-кудиан, на мястото на археологическите разкопки. Сякаш времето беше спряло, сякаш нямаше никаква разлика между деня на погребението на онзи древен Пекински човек и днешния мрачен дъждовен ден, в който щеше да се реши съдбата на един от милионите му наследници.
Насочи се към дъното на залата, обграден от четиримата униформени, които го бяха арестували. Редом с него крачеше пребледнелият Жанг Хуа. Там, зад висока дървена банка, вече се беше настанил Ву Айпинг. Седеше на същия стол от резбовано дърво, който беше използвал при първата им конфронтация преди няколко седмици.
Министър-председателят заемаше обичайното си място в средата на широката заседателна маса. Върху лицето му лежеше маската на властта — онази особена паяжина от бръчки и хлътнатини, която превръща младежите в старци, а старците — в живи мумии.
Минаха покрай широко стенно огледало и Зи-лин не пропусна възможността да се огледа. Остана шокиран от това, което видя. Маската на министър-председателя беше и върху собственото му лице.
Любовта, която топлеше сърцето му по време на пътуването през Пекин, бързо се изпари. Сега усещаше единствено студените стени, ограждащи коридорите на властта. Коридори, по които се беше движил в продължение на десетилетия. Спомни си за безкрайно дългите мигове на очакване, търпеливо плетената мрежа от факти и обстоятелства, която в крайна сметка трябваше да му предостави реалната възможност за реализация на тайните планове. И ето, този момент най-сетне настъпи…
Въпреки всичко душата му се свиваше от болка по близките, които беше наранил и изоставил. Сърцето му се късаше от мъка при представата за сълзите върху измъчените им лица.
Накрая помисли и за синовете си. Копнееше да ги види край себе си, да надникне в чистите им очи, да попие слънчевата светлина от зениците им…
Седна, до него тежко се отпусна Жанг Хуа.
— Събрали сме се тук, за да изслушаме обвиненията срещу един от нашите най-уважавани министри — започна министър-председателят.
С ъгълчето на окото си Зи-лин забеляза подигравателната усмивка, изплувала върху лицето на Ву Айпинг. Това е мигът, който врагът ми чака от години, въздъхна в себе си той.
— Ву Айпинг, моля станете и се обърнете с лице към мен — добави министър-председателят.
— С удоволствие, другарю премиер — отвърна онзи и изпъна внушителната си фигура. В лявата си ръка стискаше навити на руло листове. Вероятно това са изобличителните факти, помисли си Зи-лин.
— Ши Зи-лин — извърна глава към него министър-председателят. — Поради напредналата възраст ви позволявам да останете седнал.
— Няма защо, другарю премиер — отвърна Зи-лин, потърси подкрепата на Жанг Хуа и тежко се изправи: — Все още не съм инвалид.
Премиерът кимна с глава и насочи погледа си някъде между двамата.
— Снощи получих комплект важни документи, донесе ги специален куриер — започна той и разлисти някакви книжа пред себе си. — Цяла нощ проверявах тяхната достоверност с помощта на своите съветници.
Ву Айпинг не успя да скрие тържествуващия блясък в очите си.
— Без съмнение всичко е наред, другарю премиер — побърза да промълви той.
— Да, разбира се.
Ву Айпинг доволно кимна с глава.
— Помощникът на Ши Зи-лин може да даде отговор на повечето от допълнителните въпроси, които бихте пожелали да зададете. — Извърна се към Зи-лин и злорадо добави: — От няколко месеца насам Жанг Хуа работи за мен.
— Ще потвърдите ли това изявление, Жанг Хуа? — тежко попита министър-председателят.
Зи-лин посрещна думите на Ву Айпинг с каменно спокойствие. Това очевидно ядоса врага му, който очакваше по-друга реакция.
Жанг Хуа стана на крака и се олюля. Пръстите му потрепнаха и неволно потърсиха опора в топлата и здрава длан на Зи-лин. Тялото му се стегна, гласът му беше висок и ясен:
— Отричам това твърдение!
— Какво?! — извика Ву Айпинг и заплашително пристъпи напред, но министър-председателят направи повелителен жест и го закова на място.
— Моля, Ши Зи-лин, хвърлете светлина върху този въпрос — нареди той.
— Ще направя всичко възможно, другарю премиер — отвърна Зи-лин, пое въздух и започна: — От известно време насам имах подозрението, че група министри от правителството провеждат политика, която противоречи както на личните ми възгледи, така и на официалната линия на държавата. Когато научих, че начело на тази група е Ву Айпинг, аз реших да му поставя капан и да ликвидирам заговорниците веднъж и завинаги.
— За тази цел прибягнах до услугите на своя помощник. С негово съгласие го въвлякох в една незаконна и неморална интимна връзка, която положително му е донесла дълбоки душевни страдания, тъй като министър Жанг Хуа е дълбоко морален човек и примерен съпруг. Положението му допълнително се утежни от факта, че поради дълбоката секретност на операцията той не можеше да сподели нищо дори с членовете на своето семейство.