— Заговорът беше опасен, но донесе успех. Изгарящ от желание да проникне в тайните ми, Ву Айпинг бързо откри съществуването на незаконната връзка на Жанг Хуа. Направи тайни снимки и започна да изнудва помощника ми. Искаше от него цялата поверителна информация, до която можеше да се добере…
— Излишно е да добавям, че Ву Айпинг получи това, което му подхвърлях аз, другарю премиер.
Ву Айпинг пребледня от гняв.
— Няма да търпя това! — изкрещя той. — Лъжите на този човек са…
— Тихо! — изрева министър-председателят. Понякога обичаше да дава воля на гласа си, просто за да напомни на околните кой командва парада. Обикновено говореше тихо и възпитано. Наведе се напред, реверите на куртката му опряха в дървената банка: — Не смейте да говорите, без да ви питат, другарю министър! Особено след като имам доказателства за огромните злоупотреби, които вие и вашите поддръжници сте извършили с валутните средства на страната!
— Всичко има обяснение, другарю премиер — промърмори с отчаяние в гласа Ву Айпинг. — Ясно се вижда, че парите са преведени на хонконгската компания „Файв стар пасифик“…
— О, да — поклати глава министър-председателят. — Зная всичко за тази ваша „Файв стар пасифик“! — Тонът, с който бяха казани тези думи, накара кръвта на Ву Айпинг да замръзне в жилите му. В този момент той си даде сметка, че животът му не струва пукната пара. Но как се получи това? Как?!
— Документите, които цяла нощ разглеждах с моите експерти, не бяха вашите оправдателни разписки, а пълно досие на действията ви, изготвено от другарите Зи-лин и Жанг Хуа. Те категорично доказват пряката ви намеса в действията на „Файв стар пасифик“ — компания, ръководена от сър Джон Блустоун, най-важния агент на КГБ в тази част на Азия.
— Руснаците?! — задавено извика Ву Айпинг. — Това е невъзможно! Презреният „гуай-лох“ е агент на Ши Зи-лин, който има тесни връзки с „Файв стар пасифик“!
— Напротив, другарю Ву! — твърдо отвърна министър-председателят. — Вие и вашите сподвижници сте замесени в контролираната от руснаците компания! Дванадесет милиона долара! Ще отречете ли превода на тази сума?
— Не, но…
— Ще отречете ли, че заговорът срещу другаря Ши е първата ви стъпка към завземане на цялата власт в страната?
— При цялото ми уважение трябва да кажа, че това не отговаря на истината…
— Напомням ви да говорите истината пред този трибунал, другарю Ву. В противен случай ще носите пълна отговорност за последиците.
— Протестирам! Моята вярност не подлежи на съмнение!
— Не споменавайте за вярност пред този съд! Вече нямате никакви права и привилегии. Ще бъдете изпратен в ареста на прокуратурата, където ще чакате решението на съдбата си!
— Това е ужасна грешка, другарю премиер! Вас са ви подвели!
— Почти ме подведоха, Ву Айпинг! Почти! Но благодарение усилията на другарите Зи-лин и Жанг Хуа вие паднахте в собствения си капан!
В този момент Жанг Хуа нададе сподавен вик, олюля се и падна по лице. Тялото му се разтърси от конвулсии.
— О, Буда! — пое си дъх Зи-лин и се отпусна на колене, въпреки пронизващата болка в ставите си. — Жанг Хуа! Жанг Хуа!
Министър-председателят направи знак на охраната и хората се втурнаха към падналия човек. Миг по-късно в залата се появи личният му лекар. Наведе се над неподвижното тяло и внимателно го обърна. В съзнанието на Зи-лин се врязаха всички детайли на тази проста операция — непознатият лекар докосва тялото на приятеля му с невероятна нежност, посивялото му лице бавно се обръща към високия таван на залата.
Лоша съдба, лоша съдба за него и приятеля му Жанг. Какво значение има победата над злото след единадесет години тежка борба? Нима може да тържествува, след като Жанг Хуа вече не може да сподели радостта му? Човекът, който знаеше какво е дълг и отдаде живота си за каузата на Зи-лин…
Това ли е геройската смърт, запита се неволно Зи-лин. Усети липсата на другаря си с остротата, с която човек усеща липсата на ампутиран крайник. Сега вече наистина е инвалид. Може би цял живот е бил такъв, по свой особен начин…
Не знаеше дали трябва да се опита да преодолее този океан от мъка. В съзнанието му изплуваха не само дългите години, прекарани в компанията на този мъж, но и мигове от раздялата му с Атена и Джейк, с Шен Ли и пеленачето, наречено по-късно Ничиреншу…