— Прав си, сигурността му е най-важното нещо за нас. Нашият по-стар брат е икона, скъпоценен кехлибар… Той вече не е човек. И ти си прав, като казваш, че детската му мечта се е превърнала в действителност. Той наистина е Небесният пазител на Китай!
Сгушена в тунела на стълбичката, Неон Чоу с мъка потискаше възбудата си. Усети появата на непознатия гост и тихо тръгна към палубата. Позна Т. И. Чун, в очите й се появи смайване. Неволно се запита какво прави тук най-големият враг на Тцун-Трите клетви. Минута по-късно вече знаеше всичко.
Буда да ми е на помощ, въздъхна в себе си тя. Кой би допуснал, че Тцун-Трите клетви и Т. И. Чун са родни братя?!
Тази информация е безценна!
Три часа преди това, веднага след като стана ясно, че Питър Енг няма да дойде на уговорената със сър Блустоун среща, тя получи своите заповеди. Даниела правилно беше казала на Юри Лантин, че нейната хонконгска мрежа е двойно и тройно осигурена.
Неон Чоу си спомни как преди няколко седмици изпрати първото си кодирано съобщение. Направи го точно според инструкциите: първо набра номера, който помнеше наизуст, после пусна плика в определената за целта пощенска кутия.
Още преди месеци чу как Тцун-Трите клетви и Блис разговарят за някакво „фу“. Неон Чоу знаеше какво значи „фу“, но не можеше да определи мястото му в съвременния свят. Седмица по-късно видя как Тцун напуска джонката си, минава по тясна въжена стълбичка и се прехвърля на малка лодка.
Укроти любопитството си и се въоръжи с търпение. Скоро научи всичко, което й беше необходимо. Той напускаше джонката си два пъти седмично, винаги в безлунни нощи. Неон Чоу реши да го проследи само веднъж, тъй като рисковете бяха огромни.
Но веднъж се оказа достатъчно. Видя с очите си радиопредавателя, чу всяка дума от посланието му на мандаринско наречие. Малко бяха диалектите, които Неон Чоу не разбираше, и това беше едно от най-ценните й качества като агент.
„Фу“. Тцун-Трите клетви и неизвестният му партньор говореха за „фу“. Говореха още за власт. Огромна власт, която с помощта на „фу“ би принудила Хонконг да легне в краката им.
Същата нощ тя набра номера и каза една-единствена дума в слушалката: Митре. На сутринта рапортът й вече беше в пощенската кутия.
Неон Чоу живееше в безличен, лишен от контакти свят. Често се питаше какво е станало със съобщението й. В моменти на особено силна депресия имаше чувството, че никой не го е прочел. Нямаше начин да разбере дали откритието й има някаква стойност, или отдавна е захвърлено на боклука.
Това беше една от странностите на света, в който живееше.
Беше трудно да не правят нищо и само да наблюдават. Но това беше част от играта. Преди осем часа беше нощ, двамата с Блис се намираха край фабриката за играчки.
Взеха кола под наем и проследиха Чудесния Сун до вилата му на Пийк Гап роуд. Мястото се намираше в средата на Хонконг, на равно разстояние от Абърдийн и Централния квартал.
Чудесния Сун се прибра, никой не влезе след него. Никой не излезе. Това беше странно. Драконите на триадите обичат нощния живот в Колонията.
Джейк сподели подозренията си с Блис и тя кимна:
— Нещо става…
— Може би нещо като среща на високо равнище между главатарите?
— Не — поклати глава Блис. — Положително биха се избили.
— Освен ако Ничиреншу не им предложи убедителна причина да не го правят…
— Но защо биха го изслушали? Той е японец, а тук всички мразят японците.
Джейк си спомни за архивите на Микио, които сочеха, че Ничиреншу е бил едва на година, когато е емигрирал в Япония заедно с майка си. Но къде е роден? Защо китайците биха се вслушали в думите му? Освен ако…
— Ами ако се окаже, че е китаец?
— Какво? — смаяно го погледна Блис.
— Само при това положение общата среща на главатарите придобива някакъв смисъл.
— Чувала съм, че майка му е японка.
— Наистина е така — кимна замислено Джейк. — Но дали е била истинската му майка? Дори това да е вярно, остава възможността баща му да е китаец…
— Той не е японец, не е и китаец… Това означава, че ще го мразят още повече.
— Това не е задължително. Участва в „юн-хюн“ и това автоматически го прави агент на комунистически Китай, а не на руснаците. Играе двойна игра, при това дяволски добре…
— Имам чувството, че баща ми не би позволил на драконите да разберат кой движи нещата около „юн-хюн“. Чудесния Сун е твърдо убеден, че главен дракон на заговора е Тцун-Трите клетви. Според мен и останалите главатари са на същото мнение…
— Това не променя ролята на Ничиреншу, а дори й придава международен оттенък. Как според теб ще реагират драконите, когато разберат, че най-важният съветски агент работи заедно с тях?