Но загрижеността за Блис му отне време и тайванецът беше на път да се окаже прав в преценката си. Нещата биха се развили по съвсем друг начин, ако беше тук сам, спокоен и уверен в силите си.
Свободният край на веригата с метални пръти „нунчаку“ го улучи в бедрото и дясната страна на тялото му стана безчувствена. Политна и се строполи с лице напред върху мократа трева.
За миг зърна фигурата на Блис, отскочила към сянката. После луната надникна иззад облаците и пред очите му се появи плоското лице на тайванеца, напрегнато и едновременно с това спокойно като на каменна статуя.
Тялото на Джейк се разтърси от студени тръпки. Пренебрегна желанието да се изправи на крака, тъй като си даде сметка, че това би било глупаво. Вместо това напрегна психическите си сили, за да се освободи от сковаността.
Тайванецът скочи върху Блис. Краката й се разтвориха широко под тежестта на тялото му. Гледани отстрани, двамата сякаш правеха секс. В интензивността на борбата им действително съществуваше елемент на сексуалност. Гледката беше сюрреалистична, за това несъмнено допринасяше и бледата лунна светлина.
Джейк видя удара „атеми“, с който Блис се опита да блокира нападението на врага. Тайванецът се дръпна встрани и й нанесе силен удар с коляно в чатала. От устата й се изтръгна болезнен стон.
Тайванецът се възползва от предимството си и обсипа тялото й с къси, но силни удари на кокалчетата. Карате, прецени Джейк.
Сега най-важното беше да не позволи на загрижеността за Блис да отвлече вниманието му. Миговете на безмълвно наблюдение не бяха загубени, тъй като Джейк ги използва, за да прецени силата и уменията на врага.
Тялото му постепенно възвърна гъвкавостта си, дишането му стана равно и спокойно. Така организмът получаваше максимална доза кислород.
Тайванецът очевидно искаше да приключи набързо с Блис, но тя се оказа по-упорита от очакванията му. Тя, от своя страна, правеше всичко възможно да го забави, убедена, че така ще даде необходимото време на Джейк.
Нападателят удвои усилията си, очевидно ядосан от куража на тази жена, дръзнала да му пречи. Може би именно този гняв спаси живота й. В ръкопашния бой няма място за гняв. Емоциите пречат на бързината на реакциите, забавят вземането на решения.
Ударите му станаха по-силни, но точността им намаля, защитата срещу тях стана по-лесна. Разбира се, той не си даваше сметка за това, неспособността да нанесе решителен удар само подсилваше яростта му.
Просната под него, Блис тръпнеше под тежките удари. Тайванецът беше много силен, а и каратето нямаше тайни за него. Макар да успяваше да блокира голяма част от ударите, тя почти припадна от болка, потъвайки във вълните й. Имаше усещането, че е паднала в огнена. Загуби чувство за време и това беше лошо. Нервите й плачеха за прекъсване, за бягство. Но мисълта за Джейк поддържаше отчаяната й съпротива, тялото й продължаваше да се бори с врага.
Джейк се претърколи на една страна. Намираше се само на метър от вкопчените тела, но имаше чувството, че е на километри от тях. Раздвижи краката си, напълни дробовете си с влажен въздух. Дишаше тежко като бегач на дълги разстояния. В главата му изплуваха думите на Камисака.
После се нахвърли върху тайванеца. Прибегна до двойно „атеми“ — удар, нанесен с ръба на дланите малко над бъбреците на противника. Беше страхотен удар. Вложи в него цялата си сила, възползва се и от инерцията на тялото си.
Блис видя как лицето на тайванеца се разтегля в болезнена гримаса, а вишневочервените му устни се разкривяват. Не издаде нито звук, ако не се броеше свистенето, с което въздухът излетя от гърдите му. Ръцете му престанаха да нанасят удари, тялото му тежко се претърколи встрани. Освободена от натиска, Блис отново се озова на ръба на припадъка.
Тайванецът се понесе към Джейк. Беше забравил болката, беше обърнал гръб на „нунчаку“. Пред очите му плуваше подпухналото лице на брат му, зачервено от действието на хлора.
Джейк прибегна до „суми отоши“ — странично захващане на вдигнатата за удар ръка на врага. Докопа я, после светкавично отстъпи наляво и рязко дръпна. Тайванецът изгуби равновесие. Джейк вдигна дясната си ръка и я стовари върху ключицата му с огромна сила. Инерцията довърши останалото. Тайванецът се озова проснат по очи на твърдата земя, но нито за миг не изгуби присъствие на духа. Краката му се стрелнаха напред и захванаха глезена на Джейк като с ножица. Той падна и получи зашеметяващ удар в лицето.
Кръв рукна от носа му, мазолестата ръка на тайванеца вече се насочваше към рамото му. Тялото му безсилно падна назад. Тайванецът зловещо се ухили и се приготви да нанесе решителния удар. Вместо това обаче получи страхотно „атеми“, което строши три от ребрата му. Усмивката застина и очите му опулено наблюдаваха как Джейк се надига като оживял мъртвец, а ръбът на мазолестата му длан се стрелва към незащитения му врат. Ударът беше страхотен и тайванецът умря, без да успее да се освободи от триумфа на победител.