Чудесния Сун напусна вилата си на свечеряване и преследването започна.
Джейк и Блис дълго лежаха в прегръдките си. Джейк беше замаян, болка пронизваше тялото му. С учудване установи, че го тревожат не толкова собствените му наранявания, колкото тези на Блис.
Бавно и внимателно прегледа тялото й, търсейки по-сериозни поражения. Оказа се, че няма нищо счупено и това беше истинско чудо. Но голяма част от копринената й кожа беше подута и разранена, с течение на времето отоците ставаха все по-големи и по-грозни. Гърдите и коремът й бяха пострадали най-много — вътрешните кръвоизливи ги покриваха буквално навсякъде.
Сгушена в прегръдките му, тя стоеше кротко, с долепена на гърдите му глава. Блестящата й коса галеше брадичката и шията му.
Не издаде нито звук, дори когато той натискаше ребрата й, жестоко наранени от ударите на нападателя. Болката пролича единствено по учестеното й дишане.
Останаха така през по-голямата част от мрачния ден. Разделяха се само когато единият или другият отиваше да се облекчи в храсталака или просто да раздвижи крайниците си.
Отдавна бяха свършили предвидливо купените сандвичи, но бяха доволни, че в малката тубичка все още имаше известно количество блудкава вода. Най-много бяха озадачени от факта, че Чудесния Сун не отиде на работа, дори носа си не показа навън.
Мъчителното очакване свърши с настъпването на здрача.
Елегантният кремав мерцедес 500 СЕЛ се плъзгаше без усилие по тесния планински път, прорязващ центъра на острова. Джейк изпитваше сериозни затруднения да го следва с малкия 4-цилиндров нисан и беше доволен, че пътят предлагаше малко прави отсечки за мощния 8-цилиндров двигател на скъпата кола.
От време на време успяваше да зърне профила на Чудесния Сун, настанил се на седалката до шофьора. Осветлението в купето беше включено, сякаш 489 четеше, докато шофьорът се мъчеше с острите завои. Джейк ги следваше с изключени светлини. Това беше опасно, но не можеше да се сравнява с опасността да алармират Чудесния Сун за своето присъствие.
Над спокойните води на Южнокитайско море бавно се спускаше мрак. Далеч долу проблясваха сапфирените светлини на някой и друг търговски кораб, насочил се към пристанището.
Мерцедесът препускаше надолу със забележителна лекота, сякаш закъсняваше за среща. Шофьорът беше изключително опитен и това беше добре, тъй като пътят беше в ремонт и обозначенията за отклонение се редуваха в бърза последователност.
Започнаха да се изкачват по северния склон на Вайълет хил. Малко преди да стигнат върха, мерцедесът изведнъж отби и изчезна. Джейк натисна спирачките, но въпреки това почти пропусна тясното отклонение, което сключваше прав ъгъл с настилката на главния път.
В продължение на стотина метра се движеха по асфалт, после пътят стана черен. Джейк внимателно запълзя напред. От двете му страни се издигаше непристъпната стена на гората, пътят се превърна в тесен и тъмен тунел.
Спря нисана и изключи двигателя. Промуши глава през отворения прозорец и започна да се ослушва. Скоро долови равномерното боботене на колата пред себе си. Подкара бавно напред, откри едно добре защитено от дърветата място и паркира.
Продължиха пеш. Дърветата отстъпиха само след стотина метра и пред очите им се разкри малка вила със син покрив, кацнала на стръмния склон над залива Рипалс.
Джейк хвана ръката на Блис и внимателно продължи напред. Скоро намериха отличен наблюдателен пункт, от който се виждаше входът на вилата. Няколко метра по-нататък започваше широка дървена веранда, която обикаляше постройката. Джейк и Блис заеха позиция сред цветните храсти, само на няколко метра от полирания парапет.
Кремавият Мерцедес беше паркиран на покрита с чакъл площадка, изсечена направо в скалистия склон. Лампите във вилата светнаха, едновременно с тях се включи и осветлението на верандата. Вратата се отвори и в полумрака се очертаха фигурите на двама мъже.
После се появиха още няколко коли и Джейк предпочете да дръпне Блис навътре в храсталаците.
— Това е той!
Пред очите им изплува гъвкава фигура, украсена с малка, триъгълна глава и черни като нощта искрящи очи, която странно се поклащаше на дългата и тънка шия. Малките прилепнали уши бяха почти скрити под гъстата коса.