Изтръпнала от ужас, Блис вдигна крак и нанесе тежък ритник в брадичката на Ничиреншу. Зъбите му изтракаха, от устните му бликна кръв.
Джейк се възползва от паузата и нанесе два удара „атеми“ в гърлото на противника. Ничиреншу отлетя назад, но протегна крака и улучи бедрената кост на Джейк. Болката беше толкова остра, че Джейк неволно се дръпна назад, разкривайки пролуки в защитата си. Очаквал подобна реакция, Ничиреншу стовари ръба на дланта си в гърба му.
Джейк се сгърчи от нетърпимата болка, кракът му почти инстинктивно литна нагоре. Улучи противника си под коляното, тялото му отскочи по посока на перилата. В следващия миг Джейк беше на крака, от очите му капеха сълзи на болка и ярост. Приготви се да нанесе решителния удар, но Ничиреншу не беше спрян от вече счупения парапет и тялото му тежко се стовари в подножието на верандата. Джейк го последва и вдигна ръка. Пръстите му напипаха някакъв предмет и неволно се увиха около него. Разнесе се остро изщракване, после пред очите му вече нямаше нищо. Спокойната повърхност на Южнокитайско море проблясваше далеч долу, хладен ветрец разроши косите му. Ничиреншу беше изчезнал.
Джейк се наведе над счупения парапет, някъде отдалеч до слуха му долетя гласът на Блис:
— Няма го вече, Джейк. Мъртъв е…
— Бах-ба…
Вятърът ли беше това, или наистина чу гласа на Лан?
Миг по-късно си даде сметка, че целият трепери.
Блис внимателно го отдръпна от пропастта, после го побутна към средата на верандата, обляна от кръг жълтеникава светлина. Бяха сами, Чудесния Сун деликатно беше поканил колегите си да влязат в къщата.
Ши Зи-лин беше заобиколен от Т. И. Чун и Тцун-Трите клетви. Кожата му беше бледа и тънка като оризова хартия, синкавите вени ясно се очертаваха под нея.
— Ничиреншу? — попита с немощен глас той. Джейк не беше в състояние да говори, лицевите му мускули бяха напълно парализирани.
— Няма го — прошепна Блис. Господи, колко беше мечтала за този миг! Да бъде лице в лице с кръстника си, да разговоря с него!
— Няма го… — повтори като ехо старият човек с натежал от мъка глас. После облегна глава на рамото на брат си и тихо се помоли: — О, Буда, вземи под своя закрила това, което остана от семейството ми…
Джейк пристъпи напред. Искаше да каже нещо, но се оказа в плен на емоциите, които разтърсваха душата му. Все още не можеше да се освободи от звяра, който създаде със силата на волята си. Но това беше съвсем естествено, след три години на мъки и терзания…
Очите на Зи-лин бавно се спряха върху лицето на Джейк и останаха там. Петдесет години беше чакал този миг, но нито веднъж не си позволи да повярва напълно в неговата поява. Приличаше на гладувал със седмици скитник, който изведнъж се озовава край маса, отрупана с всевъзможни лакомства. Сърцето му се изпълни с обич.
Гледаше сина си с такова възхищение, че всички присъстващи замряха по местата си. Направи опит да каже нещо, но думите заглъхнаха в гърлото му. Най-сетне успя да си възвърне част от присъствието на духа, усмихна се и тихо промълви:
— Помогни ми да се изправя на крака, млади братко…
Т. И. Чун и Тцун-Трите клетви го подхванаха от двете страни. Мършавото му тяло неудържимо трепереше, очите му трескаво блестяха.
— Джейк! — прошушна едва чуто старецът.
Все още под влияние на битката, Джейк възбудено го погледна:
— Защо попита първо за Ничиреншу?
— Това не биваше да става — поклати глава Зи-лин. — Но не успях да предвидя колко дълбока е наследената от майка му омраза… Надявах се, че е успял да я преодолее…
Мъглата бавно започна да се разпръсква, Джейк усети как железни пръсти стискат сърцето му.
— Не разбирам — тихо промълви той. Но разбираше всичко, абсолютно всичко!
— Ничиреншу също беше мой син — отвърна Зи-лин. — Той беше твой брат…
Пръстите продължаваха да стискат сърцето на Джейк и той неволно простена. Първо Лан, а сега и Ничиреншу! Беше му трудно да диша, имаше чувството, че сърцето му спира. В ушите му се появи непонятен тътен.