— О, Джейк! Да, да!
Притиснала буза в гърдите му, тя се вслушваше в равните удари на сърцето му и имаше чувството, че чува могъщото дихание на океана. Когато той най-сетне омекна и се отдръпна назад, ръката й неволно го стисна. Не искаше да го изгуби.
Бузата му все още гореше от плесника й. Крясъкът на чучулига в дълбокия кладенец… Знаеше, че не е искала да му причини болка, а просто да го върне в действителността.
— Блис… — прошепна той. — Блис…
Тя се разрида, най-сетне усетила, че отново го има до себе си.
Но упорството му остана.
— Не искам да го видя!
— Той е твой баща, Джейк…
— Нима мислиш, че искам да се забърквам в проклетия му „юн-хюн“? Нали заради него умряха Мариана и Дейвид Ох? Нали заради него убих собствения си брат? — Листчето с телефонния номер потъна в джоба на панталона му.
— Не изпитваш ли поне любопитство? — направи последен опит Блис. — Не те ли интересува каква е целта на „юн-хюн“?
— Това е операция на комунистически Китай!
— Прав си само наполовина. Това е операция на Китай!
Той втренчено я изгледа, после ръката му излезе от джоба на панталона. Заедно с листчето, пръстите му измъкнаха и някакъв твърд предмет. Очите им се заковаха върху него.
— Откъде го взе? — попита след известно време Блис.
— Попадна в ръката ми заедно с част от ризата на Ничиреншу, съвсем малко преди края… — върху дланта му се поклащаше малка торбичка от велур. Развърза горния край и се втренчи в късчето „фу“…
Дълго го гледаха и мълчаха. После Джейк пристъпи към масата с дъската за „уей ки“, бръкна в другия си джоб и извади своето „фу“. Двете късчета съвпадаха напълно, пред очите им се появи предната част на изящен тигър от кехлибар.
— Това е само половината от „фу“ — констатира с равен глас Джейк. — Къде ли са останалите две парчета?
— Нали не се интересуваш от юх-хюн? — промълви с лека усмивка Блис.
Джейк направи гримаса, а тя стана на крака и се отдалечи към вътрешността на стаята. Кожата й беше златиста и мека като коприна, подутините и белезите не си личаха откъм гърба.
Върна се, сложи ръка на масата и бавно разтвори пръстите си. В дланта й се появи късче обработен кехлибар, изобразяващ главата на митичен дракон. Това беше третото „фу“.
— Буда! — възкликна Джейк. — Как така?
— Аз съм кръщелница на Ши Зи-лин. Преди много години, още като дете, баща ти е имал наставник, който е бил истински Джиан… Разбираш ли? Той е моят дядо… А Ши Зи-лин е поел отговорността за майка ми и мен. Тя е напуснала Китай и заминала за Бирма. Родила ме там, после се преместила в Хонконг. Била много болна, но все пак успяла да се свърже с човека, при когото я изпратил Ши Зи-лин. Името му е Тцун-Трите клетви… — Блис намести третото „фу“ при другите две и добави: — Получих го от мама…
— Значи всички части на „фу“ идват от баща ми? — вдигна вежди Джейк.
— Да — погледна го Блис.
— У кого е последното парче?
— Не зная. Мисля, че само Ши Зи-лин може да даде отговор на този въпрос.
— С него вече приключих! — рязко се обърна Джейк. — Край на лъжите и интригите!
— Мисля, че „юн-хюн“ не може да се изпълни без теб.
— Пет пари не давам за това, Блис!
— А колко пари даваш за предателя в Агенцията? — гневно повиши тон тя. — Вече четири дни ни преследват като бесни кучета! Нима мислиш, че ще се откажат просто ей така? Помисли!
— Няма какво да мисля — промърмори Джейк, седна пред дъската за „уей ки“ и започна да подрежда фигурите. — Няма да науча каква е причината за смъртта на Дейвид Ох…
— Но имаш улики — натъртено отвърна Блис и навлече джинси върху голото си тяло. — „Хуо иян“, забрави ли?
— „Подвижното око“ — кимна Джейк. — Ничиреншу го използваше в играта си. Аз също. Нима мислиш, че не съм се опитвал да открия загадката?
— Трябва да означава нещо — отпусна се до него Блис. — Познаваш Дейвид от много години, може би трябва да търсиш връзката в общото ви минало…
— Не мога да се сетя.
— Играл ли си „уей ки“ с Дейвид?
— Шегуваш ли се? Дейвид мразеше всякакви игри от подобен характер. Заклет ерген, той използваше всяка свободна минута да гони момичетата. Хвалеше се пред тях, че е агент на разузнаването, а те го гледаха с недоумение. „Шпионин“, обясняваше той, а те започваха да се кискат и да търсят пищов под мишниците му…
— Но сте прекарвали част от времето си заедно, нали? С какво се занимавахте?
— О, с много неща — помърмори Джейк, зает да изгражда позиции с белите и черните камъчета.
— Гонехте момичета и си играехте на „уей ки“, а? — засмя се Блис.
Това беше шега, но Джейк изведнъж скочи на крака, очите му възбудено блеснаха.