Известно време вървяха в мълчание. Далеч на хоризонта, отвъд черните грамади на танкерите, започнаха да се събират буреносни облаци. На няколко метра от тях профуча моторница, бели пръски летяха във въздуха. Руса красавица в оскъдни бикини махаше с ръка на своите почитатели, останали на брега. Изглеждаше твърде самоуверена.
— Трябва да си почина — промърмори след известно време Зи-лин и тежко се отпусна на пясъка, току до влажните кули на детето. Изправен до него, Джейк гледаше как сваля обувките и чорапите си, а пръстите му бавно навиват крачолите на панталона. После протегна крака към пенливата ивица на прибоя. Очите на Джейк овлажняха.
Зи-лин не забеляза това, вниманието му беше ангажирано от детето, което продължаваше своята игра.
Джейк бавно клекна до баща си. Не се прегърнаха при срещата, не си размениха нито една мила дума. Но такива бяха правилата на китайското възпитание. Мълчанието заместваше всичко…
— Оставам тук — промълви Зи-лин и бавно вдигна глава. — Никога не съм бил комунист. Обичам страната си, но не приемам това, в което я превръща системата. Преди много години прагматизмът ме тласна към комунистическите догми. И бях прав. Комунизмът обедини Китай. Все още съм убеден, че това беше единственият начин да се сложи край на междуособните войни, които разкъсваха страната ни в продължение на векове. Може би вече си разбрал, че човек не може да избяга от историята…
— Но и аз, подобно на много като мен, не успях да избера точния момент за скъсване с комунизма. Той вече изигра своята роля и всички го знаем. Но продължихме да го използваме, за съжаление — за своя собствена изгода…
— И сега комунизмът ни дърпа назад, към миналото… Пречи ни да посрещнем бъдещето. Ето я истинската причина за раждането на „юн-хюн“…
Джейк чакаше продължението на бащината изповед, но едновременно с това очите му внимателно оглеждаха присъстващите на плажа хора. Дори при тези обстоятелства той не забравяше кой е и къде се намира.
— „Юн-хюн“ се роди, когато аз се убедих, че спасител на Китай може да стане единствено Хонконг. Давах си сметка, че съумея ли да поставя Хонконг под абсолютен контрол, аз ще мога да контролирам и бъдещето на Китай. Говоря не за правителството на Китай, а лично за себе си, или за онзи, който ще дойде след мен… Бих могъл да насочвам огромни капитали към тежката промишленост, бих могъл да създам великолепни условия за развитието на пазарната икономика, като свържа тукашните тайпани със суровинните източници на континента. В крайна сметка, в рамките на петдесетина години бих могъл дори да обединя всички китайци в една велика държава…
— Ето каква беше целта на „юн-хюн“.
Джейк дълбоко се замисли. В главата му изплуваха думите на Блис: „Това е операция на цял Китай!“ Да, наистина беше така…
— Не виждам как би могъл да осъществиш абсолютен контрол над Колонията — поклати глава той.
Зи-лин тъжно се усмихна. Мрежата от ситни бръчици и синкави венички върху лицето му изведнъж оживя.
— Аз съм Джиан — Владетелят — промълви той. — Онова, което създавам, живее вечно. Изпълнението на подобна цел наистина е възможно, синко. Можеш да бъдеш сигурен в това. На практика всичко е в ръцете ми…
— Дори и сега?
— Да. Нищо не се е променило. — Слънцето блесна право в очите му, те изведнъж изгубиха тъмния си цвят и станаха прозрачни. Джейк виждаше бавното пулсиране на тънката вена, набъбнала върху слепоочието му. — Но вече няма да стане. Моята праволинейност доведе до смъртта на прекалено много хора. Уморен съм. Дори един Джиан се нуждае от време за почивка…
Висока вълна се плъзна по пясъка и събори една от кулите на детето. То отпусна ръце, очите му се разшириха, после се напълниха със сълзи. Сестра му излезе от водата и се изправи срещу него. Видяла каква е работата, тя се отпусна на колене и загреба пясък с шоколадовите си ръце.
— Няма нищо. Ето, пак ще я построим…
Момченцето я погледа, после клекна до нея и се залови за работа. Джейк неволно се усмихна.
— Татко — промълви той. — Ще ми разкажеш ли по-подробно за „юн-хюн“?
— Защо не — кимна Зи-лин. — Но преди това трябва да ти кажа нещо… Отвеждайки Мариана в Япония, Ничиреншу изпълняваше моя заповед.