Лудницата долу продължаваше. Тцун-Трите клетви гледаше в тълпата брокери с широко отворени очи, сякаш виждаше ада. През 1971 и 1972 също беше така, но тогава борсата „Хан Сенг“ вървеше нагоре, оборотът й се удвояваше всяка година. Сега обаче нещата се обръщаха. Процесът започна преди три години, когато Великобритания официално прие да върне колонията на Китай през 1997 година. Но началото беше бавно незабележимо, нямаше нищо общо със сегашната лудница.
Неудобният европейски костюм на Тцун започна да овлажнява подмишниците. Мразеше тези дрехи чувстваше се неудобно, когато под краката му беше твърда земя, а не потръпващата от леки вибрации палуба. Присви очи и отново погледна екраните. „Пак Хан мин“ продължаваше да се държи. Е, положението не чак толкова лошо, рече си той и изпусна дълбока въздишка на облекчение. Опасният момент може би вече и зад гърба ми…
Настъпи времето на изчакване. Силно подценени, акциите му бяха уязвими, особено ако се появи желаещ да ги изкупи наведнъж. Преди години той изкупи основния пакет на компанията „Ксиу Х. К.“ точно по този начин. Грабна го под носа на фамилията Ксиу, която се оказа с недостатъчно капитал за обратно изкупуване.
Сега си даваше сметка, че може да се окаже в същото положение. Преди три години веригата от магазини и складове на Ксиу изглеждаше апетитно парче, което впоследствие действително донесе немалко печалби за конгломерата „Пак Ханмин“. После обаче той получи заповед да ги продаде и да насочи капитали към Новите територии. Неразумно решение, рече си тогава той. Лишено от логика решение, тъй като веригата даваше огромна печалба. За разлика от пазара на недвижими имоти, който вече беше започнал да се свива от заплахата на приближаващата се 1997-а.
Съдба.
Всичко се върти в кръг, ако се замисли човек. Макар да притежаваше най-големия танкерен флот в света, Т. И. Чун имаше големи капиталовложения в банковото дело, рефинансирането на недвижима собственост и злато добива. От друга страна „Сойър & синове“ станаха най-големият производител в колонията след оттеглянето на „Матиас Кинг“, а „Файв стар пасифик“ беше лидер сред собствениците на недвижими имоти.
Всяка една от тези три компании можеше да прояви оправдан интерес към акциите на „Пак Ханмин“. Съвсем в реда на нещата би било някоя от тях да изкупи тези акции на сегашната им смешна цена, да спекулира с тях на борсата и да ги пусне за продажба, след като стойността им се повиши три, а дори и четири пъти. Другият вариант беше по-прост, но по-страшен: да ги задържи като своя собственост, принуждавайки „Пак Ханмин“ да изплати своя дял от проекта „Кам Сан“.
Тцун-Трите клетви скръцна със зъби. Очите го заболяха от взиране. Примигна няколко пъти и отново насочи поглед в екраните. Вече не знаеше какво му се иска повече — повишение или по-нататъшно понижение на неговите акции. И в двата случая нещата щяха да са неблагоприятни. Единственият му шанс беше запазването на сегашното ниво, разбира се, с допустимите леки отклонения.
По обед положението беше относително стабилно. Акциите на „Пак Ханмин“ очевидно бяха стигнали разумната долна граница и останаха там. Приличаха на тежко болен човек, чийто пристъп вече е овладян и шансовете му за оздравяване започват да нарастват.
Тцун-Трите клетви си позволи чаша чай и купичка сусамени макарони, които му донесоха направо в борсата. Цяла сутрин поддържаше телефонна връзка с кантората си и даваше онези делови нареждания, които обикновено идваха от борда на яхтата му.
В един и четвърт цената на акциите му се повиши с половин пункт и той отправи една безмълвна молитва към боговете. В крайна сметка май ще излезе, че съм действал правилно, въздъхна в себе си той. Огромните и навременни покупки на собствените му акции очевидно бяха отстранили конкуренцията. Желаещите да влязат в играта явно се опасяваха, че ще се сблъскат с наддаването му за всяка отделна акция, която биха желали да притежават. А ако той притежава достатъчно количество за да запази контролния пакет, нищо няма да му попречи да откаже изкупуването на останалите и така спекулантите ще претърпят сериозни загуби. Такава е същността на блъфа, усмихна се Тцун и започна да се отпуска. Най-лошото вече е зад гърба ми!
Телефонът, който го свързваше директно с мястото за наддаване, иззвъня малко след един и половина. Тцун бързо вдигна слушалката.
— Някой току-що купи петдесет хиляди акции на „Пак Ханмин“ — информира го брокерът му.