Те бяха просто убийци.
И това означаваше само едно: заповедта за ликвидирането на Мариана Мейрък е била издадена още преди да възникнат подозренията за измяна на Джейк, и следователно от Агенцията. Но как е възможно това?
Дейвид Ох рязко вдигна глава и се огледа, макар да беше сигурен, че е сам в заключената стаичка. За пръв път в дългата си кариера изпита дълбоки съмнения по отношение на институцията, на която служеше. Имаше чувството, че е гол и безпомощен, съвсем като дете…
Прогнозите за наближаващия тайфун се оказаха точни. Бурята връхлетя от югоизток, огромни шестметрови вълни започнаха да се блъскат в пристанищните вълноломи. Топлият въздух се смеси със студените маси, нахлуващи от северозапад, и над Хонконг се изсипа едра градушка. Дневната светлина рязко намаля, над колонията се спусна странен зеленикав здрач. Въздухът беше толкова влажен, че човек оставаше с впечатлението за спускане под повърхността на водата.
На яхтата на Тцун-Трите клетви всичко вървеше както обикновено, никой не обръщаше внимание на пороя и високите вълни. Това особено ясно личеше в командната кабина, кабинет на тайпана, но тук дейността се подчиняваше на яркото присъствие на една жена — Неон Чоу.
В момента тя се беше надвесила над бедрата на своя господар, голият й гръб смътно проблясваше на светлината на лампата. Дългата черна коса се спускаше свободно надолу, палави кичурчета гъделичкаха коленете на Тцун.
Той лежеше гол, кожата му блестеше от пот. Винаги се потеше, когато Неон Чоу се заемаше да обработва свещения му орган с невероятна нежност и внимание.
От устата му се откъсна дрезгаво стенание, имаше чувството, че членът му ще се пръсне. Винаги беше така. Сякаш органът му живееше самостоятелен живот, сякаш изпитваше огромна обич към жената, която го докосваше.
А тя го докосваше по един наистина магически начин. Използваше ноктите и върховете на пръстите си, горещия си дъх, устните и езика, втвърдените зърна на гърдите си. Това го караше да губи представа за действителността, да се чувства като бог, достигнал приказни висини.
Наслаждаваше се на всеки отделен миг, очите му бяха затворени. Слабините му бавно натежаваха, от гърлото му излетя проточен стон. Протегна ръка и нежно отмести Неон Чоу от свещения си орган. Очите му се отвориха и жадно погълнаха нежните очертания на тялото й, сякаш за пръв път ги виждаха. Имаше тънко кръстче, издължени крака и великолепно оформен ханш, силен и едновременно с това нежен като на дете. Гърдите й бяха малки, но добре оформени, шията над тях — дълга и съвършена.
Очите под полуспуснатите й клепачи опариха тялото му, натежали от страст. Той я придърпа върху себе си като кукла, устните му се впиха във влажната й женственост.
Тя издаде дрезгав вик, пръстите й се вплетоха в косата му, тазът й започна ритмично да се поклаща. Отначало бавно и внимателно, сякаш искаше да усети по-добре докосването на езика му. После все по-бързо и по-бързо. Нектарът на възбудата й го накара да изстене. Тялото й застина, удоволствието танцуваше по цялата й стегната фигура. Усети как я връхлита огромната вълна на желанието и се предаде. Притисна се в него, главата й се разтресе, косата й полетя във всички посоки, сякаш разпиляна от буря.
Тялото й се разтърси от първите пристъпи на оргазма — сигнала, който чакаше Тцун. Отдръпна устните си, плъзна влажното й тяло надолу и проникна до дъно в нея. Горещият контакт го накара да изстене от удоволствие, всяка фибра от тялото му стремително се насочи към върха. Свещеният му орган конвулсивно се свиваше и отпускаше, потънал дълбоко във влажната й женственост, докосването на окаменелите й зърна до гърдите му извика нови стенания…
Те никога не се целуваха, преди да се любят, а винаги след това. Тцун-Трите клетви беше убеден, че целувката е най-интимният акт между влюбените, тя беше онзи жест, който извисяваше и продължаваше удоволствието, настъпващо след пълноценния оргазъм.
Неон Чоу издаде въздишка на дълбоко задоволство, зарови пръсти в косата му и преплете език с неговия.
— Ела — дрезгаво прошепна той и придърпа тялото й в леглото. — Не трябва да гледаме на запад, защото ще разгневим Земния дракон и ще ни се случи нещастие…
Дълго време лежаха мълчаливо, заслушани в тропота на дъжда върху палубата. Той намаляваше със същия ритъм, с който се успокояваха ударите на сърцата им.
Тя първа се изправи, нагласи възглавниците и се облегна върху тях. Запали една цигара, дръпна веднъж и я тикна между устните му. После запали и за себе си.
— Ще запазиш ли контрола си върху „Пак Ханмин“?