Преди време той се дразнеше от директния начин, по който задаваше въпросите си. Но сега вече не. Може би това се дължеше на Блис, която беше доста различна от обикновените жени, също като Неон Чоу. И двете бяха от новото поколение китайки, което стремително се променяше и преобръщаше с главата надолу всички представи за добро поведение. Тцун-Трите клетви не знаеше дали да се дразни, или да се възхищава от тяхната прямота.
Потисна въздишката си и леко поклати глава. Човек трябва да се примирява с фактите. Просто защото е безсмислено да се бори с океанските вълни… Още повече че сам беше учил Блис да действа смело и безкомпромисно като мъж, сам се беше стремил да й осигури бъдещето. В хода на този процес обаче изведнъж беше открил необятността на женския ум, невероятната му способност да възприема й запаметява, да извлича полезната информация.
Помисли за последното телефонно обаждане, преди да напусне ложата си в Хан Сенг. С глух от вълнение глас брокерът му беше изредил имената на няколко фиктивни фирми, обединили усилията си за изкупуването на „Пак Ханмин“.
— Може да съм силен и могъщ, но нямам неограничени финансови възможности — въздъхна той. Но и „Файв стар пасифик“ беше в същото положение, затова намесата на тази компанията в изкупуването на „Пак Ханмин“ беше истинска изненада за него. Фактът обаче оставаше: зад всичките фиктивни фирми на борсата стоеше именно „Файв стар“. Откъде бяха взели толкова пари? Какво ли е имал наум Резидента, за да предложи един толкова налудничав план?
Очите на Неон Чоу галеха тялото му.
— Все нещо имаш предвид — промълви тя. — Никога не си бил безпомощен…
— Страшно много искам да задържа „Пак Ханмин“ — отвърна Тцун-Трите клетви, без да прави опит да скрие безпокойството си. — Маймуната Сун прекрасно знае, че с тази компания аз мога да направя чудеса. Но собствениците на „Файв стар“ са „гуай-лох“ и вече са купили значителна част от акциите ми. Дано се провалят на дъното на пъкъла!
Неон Чоу натисна фаса си в пепелника, сведе глава и нежно погали гърдите му:
— Дано!
Роджър Донован се обади да поиска промяна на мястото за среща. Горещата вълна заливаше цялата източна част на Съединените щати, а Вашингтон беше истинска сауна. Задръстените от туристи улици просто излъчваха душна влага, а промишленият смог беше тежък и неподвижен, наситен с миниатюрни метални частици. Целият град имаше размит вид като изображение на древен стенопис.
Това беше една от причините, поради които Донован пренасочи срещата към Грейсток. Чистото и подредено имение, хладната къща — всичко това му се струваше неудържимо привлекателно. А другата беше проста — той обичаше стария дом. Беше свикнал на простор, тъй като цял живот беше живял в Лос Анджелис. Разбира се, ако не се брои престоят му в Париж, където обитаваше аристократичен апартамент от началото на века, разположен в Шестнадесети квартал…
На третия етаж висеше една картина от Сьора. Не беше онзи Сьора, в който Донован се беше влюбил по време на мандата си в Париж, но въпреки това събуждаше в душата му познатото чувство на възхищение и завист. Обичаше начина, по който този художник заблуждаваше ценителите на своето творчество. Слага две петна с различен цвят близко едно до друго, а зрителят започва да вижда трето. Хем го имаше, хем го нямаше… Според Донован този мъж е бил един от най-големите фокусници на своето време.
Хенри Ундерман се изненада от факта, че на посипаната със синкав чакъл алея пред входа е спряла само една кола: любимият „Корвет“, модел 1963 година на Донован. Този автомобил с оригинална боя и изключително запазена тапицерия беше гордостта му, беше единствената вещ, която Донован взе със себе си от Калифорния. Цялото му свободно време беше отдадено на тази кола, постоянно човъркаше нещо под капака или просто я лъскаше.
Ундерман паркира очукания си „Кугуар“ до нея, в същия момент на дървеното стълбище се появи Донован. Този човек има поведение, на което винаги съм завиждал, въздъхна в себе си Ундерман. Чувства се на място навсякъде, истински хамелеон. Е, че какво друго трябва да се очаква, запита се той, докато, слизаше от колата. Богато семейство, отлично възпитание, най-добрите колежи…
Самият Ундерман се чувстваше на място единствено в Агенцията. Като дете беше пълничък и тромав, обект на постоянен тормоз както в училище, така и у дома. Сега беше възрастен мъж с наднормено тегло. Притежаваше един-единствен свестен костюм, който обличаше само в официални случаи. А за него официалните случаи се изчерпваха със служебните срещи, които се провеждаха в извънработно време, след пет часа следобед.