Изправи се и тръгна към дамската тоалетна. Наведе се над порцелановия умивалник, който вонеше на дезинфекционни препарати, и наплиска лицето си със студена вода. Вратата зад гърба й се отвори и захлопна, но тя продължи да се мие. Най-накрая се изправи, взе хартиена салфетка от поставката до себе си и започна да се бърше.
— Момичетата се чудят дали си на себе си — обади се женски глас зад гърба й. Беше Таня Назимова — едра и грубовата жена, полковник от съседния отдел на Даниела. — Напоследък май доста се тревожиш от безсънието, а?
Даниела усети как пулсът й се ускорява, но беше достатъчно опитна, за да се издаде. Потисна желанието си да попита „Какво безсъние?“ и преднамерено бавно пусна мократа салфетка в кошчето. После се обърна към огледалото и започна да оправя прическата си. Едновременно с това наблюдаваше лицето на Таня Назимова. Беше широко и простодушно лице с бенка над устната, единственото хубаво нещо върху него бяха очите — яркозелени и блестящи.
— Защо пък безсъние? — проточи най-сетне тя. В жаргона на службата под „безсъние“ се разбираше денонощно наблюдение над заподозрени лица. Даниела нямаше никаква представа кой и защо би я поставил под наблюдение, но възнамеряваше да разбере това от Таня, с която поддържаше доста близки отношения.
— Ами защото е организирано извън службата и може би те притеснява — сви рамене Таня. Тя беше началник на отдел П и отговаряше за връзките между КГБ и бюрократичния апарат на Кремъл. Беше винаги отлично информирана, знаеше точно какво и на кого да подхвърли, за да си осигури лични дивиденти. — Но като се има предвид кой стои зад него, положително няма от какво да се тревожиш — добави тя, преплете пръсти и ги вдигна пред лицето на Даниела: — Юри Лантин и генерал Карпов са ей така, нали знаеш? След като наблюдението е организирано от Лантин, значи и Карпов е в течение… Рутинна проверка и нищо повече…
Глупости, поиска да изкрещи Даниела. В тази операция няма нищо рутинно! Защо Лантин е наредил да ме поставят под наблюдение? И, което е още по-странно — защо Карпов не ме предупреди?
Следобед продължаваше да си задава тези въпроси, въпреки че в кабинета й се струпаха двама от заместниците й, настоятелно молещи за разрешаване на проблемите си. Вниманието й беше раздвоено между тях и предстоящия радиосеанс, от който очакваше нова информация за „Медея“.
Карпов се появи малко преди края на работното време и тя получи отговор на въпросите, които я измъчваха. Оказа се обаче, че не бяха тези, които очакваше…
Плъзна се в кабинета й тихо и почти незабелязано, както обикновено правеше. Тя не се стресна, макар че беше на апарата за международни разговори, защитен от няколко вида устройства срещу подслушване. Гласът й остана равен и спокоен, само очите й следяха придвижването му. Седна извън кръга на настолната лампа, но косата му — боядисана и ондулирана — издайнически блестеше в сянката. Зачервените му бузи, обръснати до синьо и обилно навлажнени с афтършейв, издаваха скорошното му посещение при бръснаря. Даниела с учудване се запита защо досега не си е давала сметка колко кух е този мъж. Кух и суетен. Продължаваше да го наблюдава, докато приключваше с разговора, не можеше да се отърве от чувството, че срещу нея седи един напълно непознат човек.
— Предполагам, че денят ви е бил много напрегнат, другарко генерал — обади се с басовия си глас Карпов, след като Даниела сложи слушалката. — Това е третото ми отбиване до етажа ви…
— Защо не ме потърсихте по телефона, другарю? — бледо се усмихна Даниела.
Отговорът му беше нещо средно между хълцане и смях, в ръцете му се появи дълга пура.
— Според мен личните посещения са доста по-пикантни от телефонните разговори — отвърна той, загледан в масивната си златна запалка, която преобръщаше в дланта си като някаква рядка археологическа находка.
Тя стигна до заключението, че сега ще научи за наблюдението на Лантин. Едва ли е дошъл тук да изпуши една пура — това можеше да стори навсякъде.
— Другарко генерал — започна той с онзи тон, който употребяваше пред външни лица. — Вашето име беше споменато на днешното заседание на Изпълкома… — очите му останаха сведени към запалката и, Даниела разбра, че носи лоши новини. — Имаше предложение да бъдете повишена за началник на Отдел 12…
Този отдел се занимаваше с внедряването на агенти на територията на Великобритания и страните от Британската общност. Издигането й на подобен пост би означавало наистина голямо повишение. — За съжаление обаче предложението беше отхвърлено…