Кимна сама на себе си и решително тръгна да прекосява площада. В краката й тупна топка на червени и бели ивици, ръцете й се протегнаха и ловко я подхвърлиха на момиченцето с възбудено личице, спряло на няколко крачки от нея. То я улови и избухна в смях, Даниела неволно стори същото.
След четири пресечки откри магазин, в който приеха да й развалят едра банкнота на монети за телефон. После се зае да търси кабина. Не смееше да проведе този разговор отникъде другаде, дори по обезопасената линия в кабинета си. Съветската телефонна система беше ужасна, но тя не смееше да се довери на никакви други средства за комуникация.
Стиснала зъби, тя набра централата на службата и зачака. Номерът в чужбина щеше да бъде потърсен автоматично, благодарение на модерните апарати на КГБ. Наложи й се да чака точно четиринадесет минути. Време, което употреби, за да изчисли часовата разлика между Москва и Вашингтон.
В слушалката прозвуча сигнал и тя се стресна. Америка. Звънът прекъсна по средата.
— Ало?
— Химера — извика в слушалката Даниела, сякаш говореше на човек със затруднен слух: — Обажда се леля ти Марта. — Често беше мечтала да разговоря с Химера повече от предварително определените деветдесет секунди, просто защото обичаше да говори с американците на техния език. Но границата от деветдесет секунди беше абсолютно задължителна по отношение на сигурността. След нея вече имаше опасност да бъдат засечени от автоматичния скенер на честотите, който прихваща разговора, записва го и засича съответния номер. — Марта от Вашингтон!…
— Помня те.
— Обаждам се да събудя Валхала.
— Лельо, повтори още веднъж, ако обичаш.
— Валхала.
— Разбирам.
— Зная, че разбираш — въздъхна с облекчение Даниела.
Ши Зи-лин беше уморен. На млади години беше готов да се бие дори с Небесния дракон, пазител на Рая, но сега чувстваше огромната тежест на заобикалящия го свят.
Лежеше гол в една от стаите на своята вила и се потеше от пекинската жега. Иглотерапевтът щеше да пристигне всеки момент. Не много отдавна прибягваше до тази процедура само веднъж седмично. Но сега я правеше всеки ден.
Болката. Болката беше ужасна.
Легнал по корем и стиснал глава между дланите си, Зи-лин мислеше за дългата война, която беше водил в полза на Китай. Един Небесен пазител не би трябвало да усеща тежестта на годините, нито пък такава болка. Истинският Небесен пазител е безсмъртен, винаги в състояние да преследва огромния златен дракон в лазурния простор…
Никога не беше мислил за старостта. Просто нямаше време за нея. Беше вечно зает с хората около себе си, с капризите на властниците, с постоянно променящата се обстановка, към която беше длъжен да се нагажда със светкавична бързина. Прекалено много човешки съдби зависеха от адекватното му поведение…
Късно снощи научи за избирането на Дън Жаого за ръководител на отдел „Пропаганди“ в ЦК на ККП. Дън беше един от заклетите му врагове, съзаклятник в лагера на Ву Айпинг. Веднага след избора той обяви „кръстоносен поход срещу духовното замърсяване сред младежта“ — точно според предвижданията на Зи-лин.
Последният незабавно поиска среща с премиера и с остри думи го предупреди за надигащата се опасност от страна на ястребите, които несъмнено щяха да върнат страната в мрачния период на Културната революция от 1966–76 година. Изявлението на Дън несъмнено ще бъде посрещнато резервирано от страните, на които Китай най-много разчита в сложната международна обстановка.
Но всичко беше напразно.
— Личните ми чувства нямат значение — отвърна с нотка на горчивина премиерът. — Не мога да блокирам кандидатурата на Дън Жаого, тъй като зад него стоят прекалено влиятелни групировки в партията.
Зи-лин отново се запита за бъдещето на Китай. Нима това беше страната, която се беше опитвал да насочва в продължение на петдесет години? Защо беше всичко това? За да се докопат до властта глупаци като Дън Жаого? Май в крайна сметка ще се окаже, че глупакът съм аз, горчиво въздъхна той.
В стаята се разнесе леко шумолене. Легнал с гръб към вратата, Зи-лин не можеше да види кой е тук. Сърцето му изведнъж се сви от страх.
— Докторе?
— Аз съм, другарю министър — обади се познатият глас на Жанг Хуа.
— Какви новини носиш, приятелю? — мигом се отпусна Зи-лин.
— „Файв стар пасифик“ е започнала операцията по изкупуването на „Пак Ханмин“. До този момент притежава почти сто хиляди от нейните акции.
— Аха — поклати глава Зи-лин. — Не е лошо, при това само за един ден… Изглежда планът ни започва да дава плодове. Някой е разпространил информацията за тайната среща между Тцун-Трите клетви и Питър Енг.