После започна да се моли. Беше избрала една от древните будистки молитви, наречени „сутра“. Джейк отпусна глава върху облегалката на дивана и се заслуша в думите. Те бавно проникваха в душата му, свещената им простота беше наистина заразяваща.
Неусетно отвори уста и започна да приглася, по бузите му се търкулнаха бистри сълзи.
Беше убеден, че тя няма да ги забележи, но в един момент разбра, че ридае на глас. Усети докосването на нежните й ръце, лъхна го ароматът на парфюм. Потръпна и неволно се притисна в топлото й тяло, ръцете му обвиха талията й, бузата му докосна златистата й кожа.
Екранът на терминала беше задръстен от обезпокоителна информация.
Контролен код за достъп: Гаргантюа.
Допълнителен код: Сляпо момче.
Отговор: Продължавайте!
— По дяволите! — изруга Химера и пръстите му замръзнаха над клавиатурата. Кодът „Гаргантюа“ обозначаваше всички вкарани в паметта на главния компютър на Агенцията данни, отнасящи се до оперативните агенти на КГБ. Докато „Сляпо момче“ беше временен код, сменящ се на всеки две седмици и позволяващ достъп до отделните файлове. Буквите бяха девет, разредките между тях — също. Това означаваше, че достъп до тези файлове има оперативен агент от хонконгската централа на Агенцията.
Нещата се усложняват, въздъхна Химера и чукна клавиша с надпис „връщане“.
Контролен код за достъп: Водна змия.
Допълнителен код: Сляпо момче.
Отговор: Продължавайте!
Ниво вторник, помисли си той. Известни на Агенцията организирани терористи. Втората буква от хонконгската азбука принадлежи на Дейвид Ох.
Отново „връщане“.
Контролен код за достъп: Хермес.
Допълнителен код: Сляпо момче.
Отговор: Продължавайте!
Ниво сряда. Терористи на свободна практика, работещи на парче.
— По дяволите! — изруга отново Химера. — Какво е намислило копелето?
Безпокоеше се най-вече от последните три букви на деветката. В компютърния език на Агенцията бяха заложени милиони суфиксни комбинации, които бяха основа на най-различни кодове. Комбинацията М-О-М-Ч-Е криеше шифъра, позволяващ неограничен достъп до паметта, до най-дълбоко засекретената информация.
Химера успя да се включи в системата именно чрез М-О-М-Ч-Е, но това му отне много безсънни нощи на упорита работа.
Въздъхна и отново чукна клавиша.
Контролен код за достъп: Ярост.
Допълнителен код: Сляпо момче.
Отговор: Продължавайте!
Разбра, че Дейвид Ох е преминал върху списъка на вълците-единаци, работещи за КГБ. Докъде ли ще стигне? В последно време не е отбелязана терористична дейност нито в Хонконг, нито близо до него. Даниела не беше го информирала и за никакви операции на КГБ в района. Какво остава тогава? Започна да се поти. Нима е изгубила търпение? Нима е вкарала в играта част от хората на Химера? Дали Дейвид Ох не ги е усетил?
Отново натисна клавиша и на екрана изплува списък с имената на вече пенсионирани оперативни работници на Агенцията. А сега? За какво му е притрябвал този списък на Дейвид Ох?
Нов удар по клавиша „връщане“ и ченето му изведнъж увисна от смайване.
Контролен код за достъп: Сфера.
Допълнителен код: Сляпо момче.
Отговор: Открит, засечен и проверен!
— Господи Исусе! — възкликна Химера и впи поглед в имената на двамата оперативни агенти, които беше изпратил при Мариана Мейрък и които се бяха провалили.
Открити и засечени? Пръстите му полетяха над клавиатурата. Скоро компютърът му предостави това, което беше търсил Дейвид Ох.
— Пръстови отпечатъци — промърмори той. — Оставили са отпечатъците си из цялата къща! Проклет да е тоя Дейвид Ох!
Извъртя се заедно със стола и грабна слушалката. Набра няколко цифри, осигуряващи му обезопасена външна линия, изключи се от централата на Агенцията и зачака появата на една от собствените му кодирани и абсолютно обезопасени линии. Едва тогава започна да чука цифрите на номера отвъд океана.
— Да? — обади се човекът от Тайван, вдигнал слушалката още след първия сигнал.
— Имаме нужда от услугите ти — каза в мембраната Химера.
— На кого трябва да доставя стоката?
— Дейвид Ох.
Слушалката оттатък меко изщрака. За Химера този отговор беше напълно достатъчен.
Блис изгаряше от желание. Душът в банята плющеше. Тя си представяше иглоподобната водна струя върху голото му тяло, мечтаеше да заеме мястото й.
Гледаше към мигащите светлинки, които бавно се катереха към върха, и се обзалагаше със себе си. Опитваше се да отгатне очертанията на тялото му, топлината на кожата му. Мускулите върху него, тъмните трапчинки между тях. Не бяха се виждали отдавна, но тя разполагаше с десетки негови снимки. Все още пазеше спомен за момчешкото му тяло, плътно притиснато в нейното. Топлината му през онази нощ в Чьонг Чау. Колко много й липсваше, Господи!