Тазът й конвулсивно се притисна в него. Искаше го дълбоко в себе си, едновременно с това не можеше да прекъсне действието на тази невероятна еуфория.
Нададе остър вик на възбуда, тялото й пламна. После отново усети езика му в себе си, натежал от нова еротика. Сведе очи надолу и видя, че е поел част от нея дълбоко в устата си.
— О-о-о! Не мога повече! Не издържам!…
Топлината се плъзна нагоре, уви раменете й, потопи сърцето й в огнени пламъци. Въздухът излиташе на тласъци от полуотворената й уста, ноздрите й възбудено потръпваха. Играта на мускулите по тялото й вече не подлежеше на контрол. После всичко се сля в ослепително огнено кълбо, удавено във вълните на могъщия оргазъм.
Строполи се в прегръдката на Джейк. Главата й клюмна, клепачите й безсилно потрепваха.
Джейк бавно я привлече върху себе си. Събрал последните остатъци от волята си, той имаше едно-единствено желание — да потъне в нея. Членът му беше огромен, до болка твърд. Пред очите му летяха сцените на облекчението й, кратки и възбуждащи като кадри на еротичен филм.
Почувства влажността й върху члена си, от устата му се изтръгна възбудено стенание.
— О, Господи!…
Дишането му стана насечено, гърдите му бурно се повдигаха и отпускаха.
Ръцете на Блис притиснаха раменете му, пръстите й се забиха в кожата му, тазът й бавно се притискаше надолу. Главата й се наведе към трапчинката на рамото му, зъбите й се забиха в топлата плът.
— Вземи ме!… — дрезгаво прошепна тя. — Моля те, вземи ме!…
Тазът му внимателно се повдигна, членът му потъна още сантиметър в нея. Топлината й го влуди, едва ли щеше да успее да се сдържа повече… Дробовете му работеха като парна машина, по кожата му избиха ситни капчици пот. Черната й коса бързо ги попиваше.
— О, Джейк!
Останала без дъх, тя се притисна към него, пръстите й се спуснаха надолу и докоснаха тестикулите му. После нежно започнаха да ги масажират.
Това вече беше прекалено. От устата му излетя дрезгав вик, тазът му се изви като лък, членът му потъна до отказ в нея. Тя бързо започна да се отдръпва, контактът им стана лек и едва доловим. Чувството беше невероятно, той отново се изви нагоре и проникна докрай. Просто беше убеден, че всеки миг ще експлодира. Не искаше да го стори, но нежното докосване на пламналата й женственост го влудяваше, пръстите й вършеха останалото…
Усети как слабините му натежават, а мускулите на таза му се превръщат в камък. Потънал дълбоко в нея, членът му се уголеми и потръпна.
Блис усети наближаването на финала и ускори ритъма си. Телата им полудяха, сливането им беше пълно и съвършено. Нещо се отприщи в душата на Джейк, нещо красиво, приятно и опасно… Не искаше да мисли за него, не искаше да мисли за нищо.
От гърдите му се откъсна дълбоко стенание, семето му се стрелна в горещата й вътрешност на обилна струя.
Плътно притисната в него, Блис усети горещите вълни на собствената си възбуда. Доловила навреме настъпването на финала, тя експлодира едновременно с него. Тялото й се загърчи от резки, дори груби тласъци, различни от предишните. Но не по-малко приятни.
Горещата вода в банята продължаваше да тече, помещението се изпълваше с кълба бяла пара. Но Блис имаше чувството, че това е парата на собствените им чувства. Чувства, които бяха тлели дълго, за да избухнат сега в ослепителни пламъци. Рязко и внезапно…
Навън имаше пълнолуние. Жълтеникавият диск на небесното светило бавно изплува над връх Виктория, светлините на града изведнъж изгубиха част от блясъка си. Върху спокойните води на пристанището се появи ярка лунна пътека…
Дейвид Ох бягаше.
Над града се спускаше нощта. Всичко ще бъде наред, повтаряше си той.
Трябва да открие Джейк и да го запознае с обстановката. Агенцията вече не му даваше сигурност.
Пред него се появи голям, подобен на кошер сингапурски хотел. Яркото осветление пред входа примамливо мигаше, но той знаеше, че това място не е за него. Продължи надолу по Локхарт роуд и потъна в оживлението на Ванчай, пълен с нощни заведения, дискотеки и кина. Продължаваше да трепери, макар че тук би трябвало да се чувства в безопасност.
Спомни си разкритията, които му предостави огромната компютърна памет на Агенцията. Мисиите на Столингс странно съвпадаха с акциите, проведени от СВР. А след тях винаги оставаха труповете на опозиционни лидери. Изключение от правилото беше убийството на Мохамед Ал-Касар, който действаше като двоен агент на ЦРУ и вероятно именно поради този факт бе подхвърлен на Столингс от агентите на КВР.
Всичко това положително е било загадка за Столингс. Ако не беше умрял, той със сигурност щеше да направи опит за изясняване на ситуацията. В това отношение Дейвид Ох вече имаше напредък — установи със сигурност, че заповедта за ликвидирането на Мариана Мейрък е била издадена доста преди да започне официално разследване срещу нея.