Търпението пред компютърния терминал и умението да извлича максимума от софтуерните програми му позволиха да открие още едно важно късче от мозайката. Ликвидацията на всички опозиционни лидери беше свързана с един-единствен агент: Ничиреншу.
А Ничиреншу е агент на КВР. Тоест на генерал Даниела Воркута. Всички „обратни“ директиви на Агенцията бяха в полза на руснаците. Тук отново личеше пръстът на Воркута.
За Дейвид Ох това беше напълно достатъчно. Стигнал до каменната стена с надпис „Строго поверително, лично за Директора“, той направи разпечатка на всичките си открития до момента.
Воркута беше успяла да проникне до сърцето на Агенцията и сега атакуваше отвътре. Дейвид Ох не знаеше докъде е стигнала, но беше сигурен в едно: не може да се доверява на никого, с изключение на Джейк.
Влезе в полутъмно заведение с претенциозното име „Сивата акула“. Тук напитките се поднасяха силно оводнени, а момичетата бяха с изцъклени очи, пияни или дрогирани до състояние на пълна безпаметност. Беше задимено и шумно. От шестнадесет огромни тонколони се лееше пресипналият глас на Били Айдъл, редящ куплетите на хита „Бяла сватба“.
Червени, зелени и жълти прожектори пробягваха по разноцветните бутилки на бара, плъзгаха се по главите и раменете на танцуващите, после угасваха. Моряци. Тук беше пълно с моряци. В пристанището беше хвърлил котва един от атомните самолетоносачи на Щатите и това означаваше само едно — тази нощ във Ванчай ще има голям оборот, в по-голямата си част незаконен.
Приближи се към осветения със син неон бар и поръча уиски със сода. Алкохолът беше силно оводнен, но за него беше добър. Сега не беше време за запой. Осмоъгълният дансинг се издигаше на две стъпала над нивото на залата. Останалата част от нея беше запълнена с малки масички. Срещу тоалетните в дъното имаше стръмна стълба с месингов парапет, която водеше към втория етаж.
Дейвид Ох внимателно се огледа, но никъде не откри познати лица. Извърна се към вратата и зачака. Не обръщаше внимание на излизащите, интересуваха го единствено онези, които влизаха.
Шест минути по-късно на прага се появиха трима нови посетители. Бяха мъже със сурови лица, отдалеч личеше специалната им подготовка. Очите им разделиха заведението на невидими квадрати, всеки от тях беше подложен на бърз, но внимателен оглед. Квадратите отпадаха един след друг, погледите неумолимо настъпваха към бара.
Дейвид Ох хвана ръката на момичето до себе си и бързо го повлече към дансинга.
Даваше си ясна сметка, че проникването му в агентурните сведения на Агенцията, с което се беше занимавал в продължение на няколко дни, неминуемо ще привлече вниманието. Благодарение на опита си с програмните продукти успя да използва кодовете на Столингс. И веднага разбра, че до същия метод е прибегнала и генерал Воркута. Столингс автоматически е станал излишен и затова е бил изпратен в Япония. Не за да ликвидира Ничиреншу, а за да бъде убит.
Дълбоко в себе си Дейвид Ох беше убеден, че и него го чака същата съдба. Но въпреки това продължи да се рови в секретната информация. Не би могъл да живее спокойно, без да разкрие коварните планове на врага, а и не можеше да се спре…
Сега вече нямаше никакво съмнение, че е разкрит.
Тръгна към стълбите на втория етаж, без да изпуска ръката на момичето. Не обръщаше внимание на дрезгавия глас, който изреждаше ценоразписа на сантиметър от ухото му. Изборът беше богат: двойка или тройка, орален или анален секс, половин или един час, възможност и за повече… Много романтично! Дори не си направи труда да й каже да млъкне.
Влязоха в една от десетината стаички, разположени над дискотеката. Пусна ръката на момичето и грубо я блъсна към леглото.
— Хей, мазохистичните номера струват доста по-скъпо! — извика тя.
Без да й обръща внимание, той пристъпи към прозореца и го отвори. Музиката караше тънките дъски на пода да потръпват, думкането на басите докарваше тъпа болка чак в зъбите му.
Надникна навън. Единственият път за бягство предлагаха улуците. Нямаше време да изчислява кога са поставени и доколко са ръждясали. Плъзна се навън е котешка пъргавина, ръцете му се увиха около мръсната тръба, която чезнеше в мрака.
Започна спускането. В главата му се въртеше една-единствена мисъл: „Трябва да открия Джейк, в противен случай с мен е свършено!“ Стъпи на асфалта и бързо започна да се отдалечава. След около три преки в главата му се появи името на Блис. Отдавна подозираше, че именно тя е помогнала на Джейк да се покрие в Хонконг.