Посоката му беше обратна на тази, която му трябваше. Още по-добре. Това бягство се нуждаеше от време, много време. Предпочиташе да изнерви преследвачите си, да ги накара да се разкрият. Така ще разбере доколко са опитни, а и кой ги е изпратил.
Когато най-сетне набра номера, вече беше убеден, че е чист. Сърцето му прескочи един такт, когато Блис му прехвърли Джейк. Имаше да му казва куп неща, но времето беше малко. Нямаше място за сантименталности и поведението му остана сдържано. Определиха си среща на връх Виктория. Достатъчно близо за Джейк, но едновременно с това на безопасно разстояние от квартирата на Блис. На открито, на познат терен. Всичко ще бъде окей.
Измина три спирки с автобуса и слезе. Изчака вратите да се затворят. Никой не слезе след него. После се качи на колата в обратна посока. Тринадесет спирки по-късно трябваше да слезе. Лошо число, но нямаше време за суеверия. Измина две пресечки в западна посока, към Куинсуей. Вечерта беше топла и приятна, главните улици на колонията бяха задръстени с народ. Оттатък залива подканящо мигаха неоновите реклами на Тцун Ша Тцун.
Дейвид Ох търпеливо чакаше автобуса, който щеше да го отведе до Котън Трий Драйв. Все по-трудно беше да определи дали е чист, или опашката вече е подире му. Хората бяха прекалено много. Беше доволен, че видя лицата на своите преследвачи, нямаше да е трудно да ги засече.
Към спирката се приближи един автобус. Беше толкова претъпкан, че Дейвид реши да изчака следващия. Така получи възможност да се запознае с обстановката в детайли. Точно зад гърба му имаше магазин за часовници, върху светещите реклами бяха изписани имената на три-четири известни швейцарски производители. Както можеше да се очаква, пред витрините му се трупаха туристи. Сред тях имаше такива, които можеха да си позволят златните, отрупани с брилянти произведения на изкуството, но обикновените зяпачи бяха далеч повече.
Групичка млади китайци го заобиколи отдалеч и се смеси с тълпата. На ъгъла няколко моряци спряха такси и шумно потеглиха към пристаните на ферибота „Стар“.
В ушите му звучаха различни езици и наречия, това още повече засилваше чувството му за самота. Положението му беше такова. В далечината се появи червеният сандък на двуетажен автобус. На едната му страна беше залепен ярък плакат, рекламиращ някакъв нов филм. Жена със стройно тяло и извита назад глава отстъпваше пред заплашителна фигура в черно, отдолу пишеше: „НИНДЖАТА“.
Тълпата на спирката се устреми напред още преди спирането на тежката машина. Дейвид Ох усети как го повлича могъщият поток на жива човешка плът. В ушите му екнаха звучни ругатни на китайски — част от местните жители псуваха някакъв австралиец, който се придвижваше прекалено тромаво за представите им.
Тъмният отвор на вратата сякаш засмукваше тълпата в утробата на автобуса. Дейвид Ох се остави на течението, давайки си ясна сметка, че не може да види всички, които се качват с него и след него.
Слезе на пресечката между Котън трий драйв и Гардън роуд. Изчака зелената светлина на светофара и се насочи към билетопродавницата на зъбчатата железница „Пийк Трам“. Купи си билет за четири хонконгски долара, после побърза да се шмугне в сянката на малката будка.
Въздухът тежеше от влажна мъгла, Пийк Роуд се губеше нагоре към върха. Хвърли бърз поглед на часовника си. Наближаваше полунощ, железницата скоро щеше да спре. Наоколо нямаше никого. По това време на денонощието липсваха желаещи за дългото изкачване към планинския връх.
Облегна глава на влажната стена и зачака. Неволно се запита какво ще каже на Джейк. Нямаше предвид оперативната информация, която искаше да му предаде, а по-скоро личните им отношения. С чувство на тъга си призна, че в последно време тези отношения не бяха от най-приятелските.
Дори в момент като този изпитваше гняв по отношение на Джейк. Този човек дълбоко се промени след инцидента при река Сумчун и това беше видно за всички. Може би имаше пълно право да не споделя личните си преживявания пред официалните представители на Агенцията, но защо не го стори пред него? Нали бяха приятели? Дейвид Ох не можеше да скрие разочарованието си. Нима приятелството им е толкова плитко, нима Джейк не му се доверява? В душата му се настани огорчението. Просто защото беше от хората, за които приятелството е над всичко. Най-святото нещо на света.
Тази нощ му предстоеше много работа, върхът може би беше добър символ за намеренията му. Най-високата точка на Колонията.
Извиващи се нагоре към бялата пара на облаците, релсите започнаха да звънтят. Жиците над тях запяха. Вагонът приближаваше.