Понесоха се надолу по Вин Чьон стрийт, прелетяха покрай Щръкналите уши и завиха надясно по Ои Кван Роуд. Улицата се издигаше на зигзаг по „Морисън хил“, заобикаляйки сградите около големия плувен басейн.
Джейк предпочете да остане настрана от осветените сгради. Без да намалява темпото, той се придържаше към сенчестите стени й предпазливо наближаваше широката, обкована с цинк врата…
Опря гръб в стената и направи опит да нормализира дишането си. Все още не беше се оправил напълно, при тичане или резки движения леко му се виеше свят. Очите му останаха заковани върху вратата, ушите му улавяха всички подозрителни шумове. Тялото му под тънката риза бързо изстина от влажния бетон. Металическото тракане на цикадите беше оглушително.
Бръкна в джоба си и напипа късче твърд картон. После напълни дробовете си с въздух и се втурна през тясната уличка към вратата: Пъхна картона в ключалката и се залови за работа. Потеше се повече от обикновено, давайки си сметка, че това се дължи и на страха. Тук беше на открито, напълно незащитен.
Ключалката щракна и той блъсна вратата навътре. Едва тогава долови лекото шумолене над главата си. Тялото му се стегна, коленете му леко се подвиха. В последния момент си даде сметка, че това е Блис и напрежението отстъпи място на гнева. Би трябвало да усети придвижването й зад гърба си! Бутна я вътре и побърза да затвори след себе си.
Помещението беше огромно и кънтящо, въздухът — наситен с миризмата на хлор.
Мрак.
Джейк хвана за ръка Блис и я поведе към съблекалнята. Там се ослушаха, после бавно седнаха на тясна дървена пейка.
— Това е неразумно — прошепна тя. — Лесно ще ни открият тук. По-добре да опитаме покривите…
— Има пълнолуние — меко отвърна Джейк. — Видят ли ни на покрива, трудно ще им се изплъзнем. А оттук има най-различни изходи…
— Ш-ш-ш-т! Чувам нещо!…
Джейк напрегна слух, после бавно поклати глава:
— Нерви…
— Да вървим! — дръпна го тя.
Прекосиха съблекалнята. Тишината се нарушаваше единствено от мекия плясък на водата.
Джейк усети нечие присъствие зад гърба си и светкавично се извъртя. Получи силен удар в гърдите, изгуби равновесие и падна в басейна.
Водата беше студена. Лишена от светлина, тя изглеждаше необичайно тежка и притисна гърдите му сякаш с юмрук. Вкопчи се в някакви голи ръце и разбра, че ще си има работа с Мускула. Краката му направиха рязко движение и двамата започнаха да потъват. В ушите му се появи тъничко жужене.
Оказа се, че Мускула има опит в подводния бой и знае как да се възползва от натиска на водата върху крайниците. Ръцете му се сключиха в желязна хватка около шията на Джейк. Мракът беше непроницаем, лишен от въздух и студен. Като в морга…
Опита с лакът два удара „атеми“, но Мускула само затегна хватката си. От устата му, разтеглена в жестока усмивка, излетяха ситни мехурчета.
Дробовете на Джейк пламнаха и той с мъка потисна желанието си да отвори уста. Главата му започна да кънти, болката от неотдавнашната контузия се появи със страшна сила. Даде си сметка, че разполага с твърде ограничено време.
Светкавично промени тактиката си и притисна тяло към противника. Мускула неволно започна да се отдръпва и Джейк моментално се възползва от предимството си. Десният му юмрук потъна в гръдния кош на врага, ръката и рамото му се превърнаха в една права линия, използвайки цялата сила на мускулите си. Усети как ребрата се огъват, но тишината се нарушаваше единствено от тласъците на кръвта в ушите му.
Стисна зъби, за да не поеме вода, вдигна юмрук и го стовари с цялата си сила върху ключицата на другия. Костта поддаде, дори водата не успя да омекоти страхотния удар.
Тялото на китаеца омекна и изчезна в тъмната вода. Джейк направи ножица с крака и се насочи към повърхността. Главата му изскочи отгоре, устата му жадно се разтвори за живителната глътка кислород.
С няколко загребвания стигна до ръба на басейна, хвана се за парапета и се надигна на мускули.
— Джейк!
Обърна се и се озова очи в очи с автоматичния пистолет на Щръкналите уши.
— Ей сега ще ти пръсна мозъка! — изръмжа заплашително онзи.
Но краткият миг, в който вниманието му беше насочено към Джейк, беше напълно достатъчен за Блис. Грешката му беше фатална. Джейк гледаше като хипнотизиран как неподвижното допреди секунда тяло на момичето изведнъж се превръща във вихрушка.
Щръкналите уши нямаше много време за колебание. Искаше да натисне спусъка и да ликвидира Джейк, но едновременно с това усети светкавичната атака на Блис. Обърна се да я посрещне, но вече беше късно. Десният крак на момичето се стовари върху стъпалото му, а левият се заби в капачката на коляното. Костта изпука и се строши, от устата на китаеца излетя пронизителен писък. Огромното хале отвърна с многократно ехо, после настъпи миг на тишина. Джейк механично си даде сметка на какво се дължи тя — юмрукът на Блис потъна в тялото на Щръкналите уши, точно между слънчевия сплит и бъбрека.