Разнесе се силен плясък и китаецът изчезна. Малки вълнички близнаха краката им. Джейк дишаше тежко, очите му се заковаха върху бледото лице на Блис.
За пръв път получиха възможност да видят кой какво може да стори в екстремна ситуация. Резултатът беше повече от задоволителен, а споменът от този първи миг на проверка щеше да остане в душите им, докато са живи…
Седем минути по-късно вече бяха на Хенеси роуд. Мокри и раздърпани, те правеха отчаяни опити да изглеждат като обикновените зяпачи, изпълнили тротоарите на квартала Ванчай. Джейк непрекъснато проверяваше във витрините какво е положението зад гърба им и от другата страна на улицата.
Вляха се в дългата опашка от хора на автобусната спирка. Качиха се едва на третата кола, носеща номер 24. Беше двуетажна машина с открита задна част — любимо място за хонконгските гратисчии.
— Да се качим горе — предложи Блис. — Чака ни доста път.
— Нищо подобно — поклати глава Джейк. — Ще слезем преди Котън трий драйв. Искам да разберем реакцията им, преди да сме взели зъбчатата железница за върха. Нямам намерение да ги заведа в апартамента ти.
Останаха на претъпканата с народ долна платформа. Автобусът бавно пълзеше по задръстените улици, спираше да изхвърли част от живия си товар и да поеме нов. Двамата незабележимо си пробиваха път към края на платформата, готови да слязат в момента, в който това стане наложително. Навлязоха в Куинсуей и се насочиха към центъра. Автобусът смени платната на движение и започна да спира. До Котън трий драйв оставаха само две спирки. Джейк се огледа. Искаше не само да се ориентира за последен път, но и да запечата в паметта си лицата пътниците наоколо. Блис беше пред него, в началото на стръмните стъпала към изхода. Пред очите му се плъзнаха лицата на дебела китайка на средна възраст, двама хлапаци с лъскави коси и слънчеви очила, някакъв строен европеец със скъпо куфарче в ръце. Млада китайка притискаше към гърдите си пеленаче в розово одеяло, свободната й ръка стискаше пръстите на четиригодишно момче. До нея двама яки китайци — с къси гащета и спортни ризи от тънка коприна оглеждаха американско момиче с красиви очи и надупчена от шарка кожа.
Автобусът бавно спря. През предната врата се качиха няколко нови пътници, никой не слезе от задната. Джейк изчака спирката да се опразни и едва тогава побутна Блис.
Тя се затича към вратата, той я последва. В същия миг на стъпалото се метна някакъв хлапак, очевидно с намерението да се повози гратис. Главата му почти потъна в корема на Джейк.
— Махни се от пътя ми, да те вземат дяволите! — изруга Джейк.
Хлапакът замръзна на място. В същия миг Джейк получи силен удар в гърба. Завъртя се като вихрушка и със смайване установи, че зад него стои младата майка. Момченцето, което държеше за ръка, беше изчезнало. Вероятно изобщо не е било нейно, тъй като вместо пеленаче от розовото одеяло надничаше късото дуло на един „Лайсън — ТИ-600“ — картечен пистолет, въведен на въоръжение в Агенцията. Ръката й беше скрита под одеялото и вероятно стискаше късата ръкохватка със спусъка.
Блесналите от гняв очи бяха само на няколко сантиметра от лицето му. Беше, не повече от двадесет и две — двадесет и три годишна.
Автобусът се разклати и тръгна, хората неволно потърсиха опора в стените и ръкохватките. Джейк грабна хлапето и го блъсна към въоръжената жена. Тя инстинктивно замахна с крак и нещастният гратисчия се затъркаля надолу по стълбите. В същия миг лакътят на Джейк рязко отклони встрани дулото на автомата.
Хлапето излетя от последното стъпало и се просна на асфалта. В него се спъна Блис, която затича след автобуса веднага след като разбра, че нещо не е наред.
Джейк съсредоточи цялото си внимание към китайката. Дулото на автомата се насочи надолу и го улучи в слепоочието, на милиметри от окото. Бликналата кръв го заслепи, зави му се свят, последиците от неотдавнашната контузия се проявиха с пълна сила и го накараха да се олюлее. Усети, че дулото променя посоката си, не беше нужно да вижда, за да разбере какво ще последва.
Ръцете му се протегнаха напред, пръстите му се вкопчиха в приклада на оръжието. Нито той, нито китайката обръщаха внимание на писъците около себе си.