Отгатнала намеренията му, жената рязко изви дулото и го заби в гърлото му. Той се задави, от очите му бликнаха сълзи и се смесиха с кръвта. Тялото му политна назад и последва пътя на хлапака гратисчия.
Жената се спусна по стълбичката след него, насочи автомата в главата му и се приготви да натисне спусъка. Беше толкова близо, че нямаше нужда да се прицелва. Джейк познаваше прекалено добре качествата на „Лайсън“ и разбра, че ако пръстът й натисне спусъка, по асфалта на улицата ще се разпилеят само отделни части от тялото му.
Остана „йо-ваза“, последната надежда. Позицията му беше неизгодна, освен това срещу себе си имаше не катана или обикновен револвер, а скорострелен автомат. Но друг избор нямаше.
Извъртя глезена си под крака на жената, насочил се към поредното стъпало. Тялото му се изви като лък, костите пропукаха. Сега най-важното беше да вкара ръката си между нейните и да отмести дулото на автомата. Но първо трябваше да отклони вниманието й е поредица от лъжливи, финтове на краката.
За щастие жената реагира точно според очакванията и пръстите му докопаха дулото на оръжието.
Отпусна се на колене и рязко дръпна надясно. Отворът със стръмните стъпала към изхода беше прекалено тесен и пречеше на движенията му. Възползвайки се от инерцията на тялото й, той се дръпна плътно вляво, продължавайки да я увлича след себе си. Едновременно с това извъртя китка и дулото на лайсъна се насочи право нагоре.
Успя да я придърпа две стъпала надолу, вече бяха на едно ниво. Завършвайки „йо-ваза“, Джейк се надигна и наведе напред, увличайки тялото на жената след себе си. Но тук се получи изненада. Младата китайка пусна оръжието и нанесе два бързи и тежки удара в незащитената лява част на тялото му.
Той изпъшка от болка и изхвърли автомата навън. Направи го бързо, но тя все пак получи достатъчно време, за да му нанесе силен удар в слепоочието. Тялото му политна и се удари в металната врата. Замаяно си даде сметка, че е подценил противника. Вече беше ясно, че „йо-ваза“ не стига за неговото пълно обезвреждане.
Жената връхлетя върху него и той отстъпи още едно стъпало надолу. Но инерцията беше толкова силна, че движението му продължи и той се строполи на най-ниската площадка. Момичето го обсипа с бързи и точни удари, тялото му се сгърчи от болка. Не виждаше нищо, не можеше да диша, главата му се изпразни.
Направи опит за контра и атакува лицето й. Но тя го блокира с лекота, през стиснатите й зъби изригна подигравателен кикот. Все пак успя да сграбчи част от блузката и да я придърпа над себе си. Другата му ръка остана вдигната нагоре — там, където беше блокирана.
Жената я изпусна от погледа си и това й струваше скъпо. Юмрукът му се стовари в основата на чипия нос, точно между очите. Силата на удара беше страхотна, към нея се прибави гравитацията и последните частици ярост в душата му.
Костта се счупи като клечка, от раната рукна кръв. Джейк заби палец в окото на нападателката, пръстите му стиснаха слепоочието й. Блъсна главата й в металната стена на прохода, но тялото му помръдна от усилието и увисна от стъпенката на автобуса. Остра миризма на изгорели газове го удари в носа, усилията му да се закрепи се провалиха.
Затегна хватката си и се изтърси на асфалта, инстинктът го накара да дръпне жената под себе си. Разнесе се тътен, после още един, двамата се затъркаляха по уличното платно. До ушите му достигна пронизително скърцане на спирачки, последвано от дълга серия ругатни на кантонско наречие.
После успя да поеме дъх и да се огледа. Лежеше до бордюра, замаян от търкалянето. Някой се надвеси над него, наоколо започна да се събира тълпа.
— Пуснете ме да мина!
Имаше чувството, че сънува.
— Моля, пуснете ме да мина! Аз съм лекар!
Няколко души неохотно се отдръпнаха и той видя над себе си лицето на Блис.
— Буда, на какво приличаш! — прошепна тя, после вдигна глава и извика: — Отдръпнете се, моля! Дайте му възможност да диша!
— Искам да стана — промълви той.
Тя подложи ръце под главата му и започна да го повдига. Джейк усети кратък, но остър пристъп на световъртеж. Затвори очи и несъзнателно облиза напуканите си устни.
— Добре ли си?
Той кимна с глава. Но това беше грешка, тъй като световъртежът рязко се усили. Въпреки това успя да се задържи на крака. Целият беше в кръв, острата й миризма пронизваше обонянието му. Негова ли беше, нейна ли? Главата го болеше, ръката му неволно докосна слепоочието.
— Хлапето?
— Нищо сериозно — прошепна в ухото му Блис, а ръцете й продължаваха да го придържат.