— Това е едно от „твърдите“ ни помещения — обади се друг член на комисията. Генералите надникнаха. Килията беше с голи бетонни стени, в едната от тях беше прикрепен тесен нар. Тоалетната представляваше обикновена дупка в пода.
— Погледнете нагоре.
Генералите се подчиниха. Таванът беше боядисан в бяло, върху него бяха прикрепени множество прожектори. Придружителят щракна с пръсти и помещението се изпълни с ослепителна, режеща очите светлина. Ново щракане и прожекторите угаснаха.
— Вършим това в интервал от шест минути — поясни домакинът. — След задълбочени изследвания и продължителни експерименти стигнахме до извода, че това е оптималното време за прекъсване на човешкия сън и предизвикване на максимално психическо разстройство у пациента.
Излязоха в коридора и продължиха обиколката си. След демонстрацията на режещата светлина в килията флуоресцентното осветление на коридора някак странно дразнеше очите. Карпов извади от джобчето си очила с метални рамки. Не обичаше да ги носи в присъствието на външни хора, но пред очите му играеха дразнещи черни точици.
— Сега ще видите най-доброто постижение на крилото „Андропов“ — обади се третият член на комисията. Пред тях се отвори още една стоманена врата и петимата пристъпиха в помещение, което на пръв поглед не се отличаваше по нищо от „меките“ килии, които вече бяха инспектирали: диван, тапицирани столове, килим, лавици с книги, картини в приятни панелни тонове по стените, които бяха боядисани в неутрални цветове.
— Тази килия е предназначена за нашите най-упорити затворници — продължи обясненията си третият член на комисията. — Това са идеологическите врагове и предателите. В продължение на много години тези хора просто са били избивани в подземията на Лубянка след елементарни и обикновено безплодни разпити. Но днес ние разполагаме с далеч по-модерни средства и резултатите са налице.
— Не разбирам — намръщи се Карпов.
— Това е естествено, другарю генерал — сервилно се усмихна домакинът. — По тази причина възнамеряваме да направим една малка демонстрация. Моля, седнете — ръката му се насочи към позлатената рамка на стол в стил Луи XIV.
Докторът щракна с пръсти и от стола изскочиха тънки стоманени ленти, които се стегнаха около китките и глезените на генерала.
— Какво е това?
В ушите на Карпов се появи тежък тътен, стената насреща му започна да се руши под напора на плътна водна стена. В същото време библиотеката вдясно се разпадна и се превърна в гадно влечуго е лепкави пипала, които започнаха да се увиват около тялото на Карпов. Килимът се разкъса пред очите му, парчетата се превърнаха в кълбо отровни змии, които надигнаха глави и започнаха да се приближават към него със зловещо съскане. Канапето на ивици изведнъж се превърна в ръмжащ тигър, готов за скок.
Карпов изгуби самообладание и направи опит да се освободи.
— Не търпя да бъда вързан! — изкрещя той. — Веднага ме… — изведнъж млъкна и облещи очи. Подът на килията рязко се наклони, столът се плъзна и се удари в стената. Карпов напразно търсеше очилата си, паднали при рязкото движение.
Изведнъж изпита чувството, че потъва в океанските дълбини, осветлението стана разсеяно, като под водата. През рухналата стена продължаваха да нахлуват пенести струи. Стана му студено, изпита чувството, че е мокър до кости, опита се да протегне ръка, но не можа да определи дали пипа вода или просто въздух.
Пред очите му се появиха различни морски създания: акули и гигантски октоподи, риби-меч и баракуди. Истински кошмар!
Карпов отвори уста да изкрещи, но в гърлото му нахлу леденостудена морска вода. Очите му се обърнаха с бялото нагоре, мозъкът му изключи. Повърна направо върху костюма си.
Изправена до остъклената стена в съседното помещение, Даниела безмълвно наблюдаваше спектакъла.
— Значи това е халюколографията — промълви Юри Лантин и излезе от затъмнения ъгъл. — Гледана оттук, тя не ми се струва кой знае какво…
— Трябва да я изпиташ върху себе си, иначе не можеш да разбереш нищо — отвърна Даниела. — Субектът се превръща в център на имагинерните възприятия.
— Нашият приятел Карпов май наистина се чувства като център — промърмори Лантин.
— Това е напълно нормално — обади се един от членовете на комисията. — Защото се въздейства пряко върху петте му сетива, при това с огромна сила. Лазерните холограми от нов тип са наистина впечатляващи. Можете да ми вярвате, че всичко, което става отвъд тази стена, е напълно реално за пациента.
Вперили погледи в сгърченото тяло на генерал Карпов, Даниела и Лантин нямаха друг избор, освен да се съгласят с домакина.