— Но най-добрите резултати се получават с тъканните стимулатори. Човешкият мозък знае, че очите могат да лъжат, но е напълно безпомощен, когато се въздейства едновременно върху всички останали сетива.
Оттатък десетсантиметровото стъкло Карпов правеше отчаяни опити да се свие във формата на зародиш. Огромните му мускули се издуха от напрежение, от наранената кожа на китките му бликна кръв. Дори при изключени микрофони беше ясно, че плаче като дете и едновременно с това се дави.
Лантин не му обръщаше никакво внимание. Гледаше Даниела и не можеше да се освободи от чувството, че за пръв път в живота си се среща с толкова съблазнителна жена. В съзнанието му изплуваха думите, които й беше казал преди известно време: „Знаеш ли, ти си съвсем права… Никога не бих поискал да изтръгна тайните на Карпов с помощта на жена му… Понякога екстремалните мерки са единствените, които дават резултат. Но трябва да имаш много кураж, за да прибегнеш до тях. Да имаш това, което американците наричат «дух като шкурка»…“
Даниела ясно виждаше страстта в очите му. За пръв път в живота си изпита досада от проявата на толкова ясно изразени сексуални апетити. Меко казано, те бяха съвсем не на място тук, в присъствието на трима закоравели психотерапевти, които наблюдаваха полудяването на Карпов оттатък стъклената стена с равнодушието на сфинксове.
Отново си помисли за сексуалните лекарствени стимуланти, които Юри й предложи и тя с готовност прие. Това е начинът, по който ще го унищожа, рече си тя. Дори и само за да спася себе си…
Продължаваха да стоят срещу стъклената стена и да гледат разрухата на едно човешко същество. Всеки затворил своите мисли в главата си, без никакво понятие за ада на института „Сербски“, в който бавно потъваше нещастната жертва.
Събрани в другия ъгъл на малкото помещение, членовете на комисията продължаваха да следят стихващите жизнени функции на генерал Анатолий Десидович Карпов — заместник главнокомандващ Окупационната армия в Унгария през 1956 година, герой при потушаването на Украинското въстание през 1966, всеотдаен защитник на революционните завоевания.
Светът на Андрю Сойър започна да се срива по време на призрачната сватба със семейство Ху, организирана от Сам Ку.
Беше странно усещане, може би защото изобщо не го очакваше. Мислите му бяха заети изцяло с Мики и бъдещия й съпруг призрак. Семейство Ху беше многодетно — шест дъщери и седем синове. Осмият, на име Дънкан, беше загинал на шест години при автомобилна катастрофа. Блъснал го пиян шофьор.
Питър Енг откри Сам Ку и това сближи Сойър със семейство Ху. Духовете на мъртвите им деца молеха за щастието, от което бяха лишени приживе.
Сойър веднага хареса фамилията Ху. От тях се излъчваше добронамереност и топлота. Обсъждайки размяната на сватбени подаръци с тях, той за пръв път усети облекчение. Острата болка, стягаща сърцето му, след като Мики му се яви насън, бавно започна да отстъпва. Даровете включваха дрехи, домашна електроника, огромно брачно легло — всичко направено от хартия в умалени мащаби. Договориха се и за зестрата, която Сойър трябваше да плати в „банкноти на Ада“ — специално отпечатани хартии, които се продаваха в специализирани магазини.
Сам Ку избра за церемонията таоистки храм на Ладър стрийт, прорязваща един от западните квартали на града. Денят и часът са от особено значение, предупреди участниците тя. Събрани под свода на храма, гостите наблюдаваха Сам Ку, която се изправи пред ярко оцветените кукли от хартия, олицетворяващи младоженците. Около тях бяха подредени картонените фигурки на величията от Ада, които трябваше да благословят церемонията и да обърнат благосклонно ухо към псалмите на Сам Ку.
Въздухът стана оранжев от горящите ароматични пръчици. Сложен и напълно неразбираем за Сойър, ритуалът се проточи часове наред. В крайна сметка присъстващите получиха главозамайване от тежкия въздух и различните аромати.
Но магията оживя. Дори „гуай-лох“ като Андрю Сойър беше в състояние да я усети сред обкованите с дърво стени на храма и монотонните псалми на Сам Ку.
След известно време започна да изпитва усещането, че думите на старицата заживяват самостоятелен живот, а тя просто отваря уста, за да им даде както триизмерната форма, така и нужната свобода. Имаше чувството, че неговата Мики и момченцето Дънкан на семейство Ху придобиват плът и кръв, застават живи пред странния олтар…
Към края на церемонията Сойър вече беше сигурен, че вижда Мики в дъното на мрачния храм. Беше голяма като ръката на силен и красив младеж. Подчинявайки се на глупав импулс, той насочи супермодерната фотокамера „Кодак-диск“ натам и натисна бутона за снимане.