Скоро пътят на фалшивия прототип го отведе до инициатора на кражбата. Сойър никога нямаше да забрави това прорязано от белег лице, увеличено до неестествени размери на снимката, направена с високоскоростен телеобектив.
Сега, отново изправен пред това лице, Андрю Сойър трепереше. Не знаеше дали това се дължи на гняв или на страх. Проблемът с Као Бялото око беше сериозен, тъй като той се оказа един от високопоставените съветски шпиони в Колонията.
Тайпанът бавно отмести поглед. До дясната стена на склада имаше тясна стълба, която очевидно водеше към офисите на втория етаж. Над прашните прозорци висяха бамбукови сенници, но вътре светеше луминесцентна лампа и той успя да зърне очертанията на неясна фигура.
Избърса врата си с влажната кърпичка и мрачно поклати глава. Какво, в името на Буда, правеше неговият помощник тук, в базата на един високопоставен съветски агент?
Тайпанът не беше предприел никакви действия срещу Као Бялото око, защото прецени, че е далеч по-добре да познава врага си, отколкото да го разкрие и на негово място да бъде поставен друг. Шест месеца след кражбата се наложи да освободи от работа тридесет-четиридесет от своите служители. Направи така, че чуждият агент в компанията да се окаже между тях. Но сега изпита съжаление, че не беше предал доказателствата си срещу Као на Специалните служби.
Отсреща настъпи раздвижване и Сойър бързо забрави за миналото. Вратата над двамата се отвори и един мъж бавно излезе на стълбището. Сойър не беше в състояние да види лицето му, тъй като горе цареше дълбок полумрак.
Чу някакъв глас, Енг и Као прекратиха разговора си и вдигнаха глави. Видяха приближаването на третия и държанието им коренно се промени. Беше ясно, че се стягат от присъствието на някакъв шеф, вероятно тайпанът на фирмата!
Господи, отново въздъхна Сойър. Аз прекрасно зная колко високопоставен е Као Бялото око! Следователно този, който се спуска по стълбата, е най-малко главен резидент на всички съветски шпиони в Хонконг!
Естествено, той не очакваше да познава този човек. Затова, когато лицето му бавно изплува в светлината на рампата, той почти механично вдигна кодака и започна да натиска бутона за снимане. Беше толкова смаян, че пръстът му продължаваше действието дълго след като дискетата в апарата свърши.
Питър Енг. Щрак! Као Бялото око. Щрак! Сър Джон Блустоун. Щрак, щрак, щрак!…
— Искането ви е неизпълнимо! — отсече Достопочтения Чен и се изправи. В ръката си държеше малка порцеланова панда, пръстите му с обич галеха гладката й повърхност. — Освен това войната за заведенията и складовете е нещо, което ние с Чудесния Сун ще решим помежду си!
— Но тя засяга всички членове на Грийн Панг — изтъкна Джейк. — Нали трябва да се погрижите за семействата на убитите?
— Те получават необходимите компенсации — кратко отвърна Достопочтения Чен. — Ние знаем как да се грижим за хората си.
— Но смъртта си е смърт — обади се от ъгъла на дивана Блис. — Нищо не може да върне убитите. Нима не е така?
Шанхаецът извърна глава и я огледа. Беше се свила на дивана, коленете опираха в брадичката й. Между дланите си стискаше голяма чаша скоч. Понечи да я скастри, после изведнъж се сети, че само преди минути се беше намирал в същата поза, сгушен в прегръдката на Джейк.
— Смъртта е част от живота — хладно промърмори той. — Никой не може да й избяга.
— Това е вярно, Достопочтени Чен — обади се Джейк. — Но когато разсъждаваме от гледна точка на бизнеса, често стигаме до заключението, че от смъртта намаляват и печалбите ни…
— Всеки добър бизнесмен е наясно с това, господин Мейрък.
— Но между праволинейността и смъртта може да бъде намерен компромис…
Достопочтения Чен се върна зад бюрото си и седна. Порцелановата панда се настани върху купчинката пликове. Джейк изтълкува мълчанието на домакина като покана да продължи.
— Човек прави компромиси през всеки ден от живота си. Подкупва полицията да гледа на другата страна, използва заплахи, за да вземе своето от собствениците на магазини, внедрява агенти в Специалните части, за да осигури спокойната контрабанда на злато, оръжие и наркотици… Всичко това е компромис, макар често да го считаме за нормална част от бизнеса… Човек трябва да се раздели или с пари, или с жива сила. Иначе никога няма да получи това, което иска… Не виждам защо нещата трябва да стоят другояче в бизнеса със складовете и заведенията.