Разбра какво става, миг преди то наистина да се случи. В главата й изплува героинята на Реж и това, което е била принудена да стори, за да докаже своята любов. Даде си сметка, че то е само началото на дългата поредица унижения.
Извика от болка при проникването на твърдия му пенис, намазан с някакъв крем. Имаше чувството, че е станал четири пъти по-голям от нормалните си размери. Гърбът й неволно се изви, но това само подпомогна разтварянето на задните й части.
Горещината му я пронизваше дълбоко, тялото й потръпна. Изпита чувството, че е обладана от кон, и в това чувство нямаше нищо приятно. Смесица от срам и страх прогони от съзнанието й приятните халюцинации на опиума. Ефирната музика на Моцарт изведнъж й се стори куха и безизразна.
Мислеше за О. За грубия начин, по който я беше обладал любовникът й, за гаврите на приятелите му след това. Биели я с камшик, а после я изнасилвали. Накрая свалили пръстена с инициалите на любимия мъж и го тикнали в ануса й като грозен символ на падението.
Представяше си какво е трябвало да изтърпи тази жена за да докаже любовта си. После неволно се запита дали и Лантин не търси нещо подобно от нея. Това с положителност беше началото на процес, който в неговите очи има поучителна стойност. Беше й подхвърлил книгата просто за да си спести нещо от сорта на: „Даниела, ето какво ще ти се случи…“
Но той беше пропуснал най-същественото в интригата. Преди всяко унижение О е била питана дали приема това, което ще последва. И тя е отговаряла утвърдително. В крайна сметка именно желязната воля и решимостта са й позволили да разкъса традиционните женски предразсъдъци, дали са й онази сила на духа, чрез която се извисява далеч над останалите…
Но Лантин не я попита нищо, не поиска съгласието й за нищо. От интригата в романа беше взел само най-елементарното — илюзията за мъжкото превъзходство. Беше пропуснал да види силата в женското покорство, погрешно го беше възприел като слабост. За него всички жени бяха слаби.
И по този начин взе решението, до което Даниела все още не беше стигнала.
Тя го остави да стигне до върха на възбудата си, покорно изтърпя потния му оргазъм в пламналите си вътрешности. Превърна унижението в проход, в търсене на себе си — точно като героинята на Реж. В крайна сметка беше благодарна на Лантин, тъй като именно чрез неговата грубост успя да се превърне в свободно човешко същество, а не в слаба и зависима от мъжките капризи жена…
Доволен от жестокостта на изнасилването, Лантин се пресегна и откачи веригата. После отключи белезниците и те изтракаха на пода, разкривайки червените белези по китките й. Никелираният метал опари голите й стъпала, сякаш и той се срамуваше от това, което се беше случило…
Членът му продължаваше да е дълбоко в нея, Даниела имаше чувството, че е болна от дизентерия. Кожата й настръхна, искаше й се да изкрещи от болка. Сдържа се с огромно усилие на волята, тъй като не искаше да му доставя допълнително удоволствие.
Той не желаеше да прекрати акта, но вътрешните й мускули се гърчеха в толкова силни спазми, че беше принуден да го стори. Отдръпна се, вътрешностите й бяха прорязани като с нож. Сложила глава на стъкления шкаф, тя дишаше тежко, очите й бяха премрежени от болка. Тялото й лепнеше от потта му, въздухът тежеше от миризмата на секс. На този фон музиката на Моцарт звучеше най-малкото странно.
Нежните трели я последваха по пътя към банята. Влезе вътре, затисна вратата с гърба си и повърна направо върху плочките.
Двадесет минути по-късно, след като почисти и взе един леден душ (както често се случваше, отново нямаше топла вода). Даниела се изправи пред шкафчето с лекарствата. Огледа се във вратичката, но остана толкова отчаяна от изражението на лицето си, че побърза да я отвори.
Бяха й необходими няколко минути, за да фокусира поглед и да открие това, което търси. Шишенце с приспивателни, пълно догоре. Взе го в ръка и се върна в спалнята. Лантин си подсвиркваше в кухнята. Отвори бутилката „Старка“, която стоеше до леглото, после пусна всичките хапчета вътре. Бяха двадесет.
Седна върху завивките и отправи замаян поглед към бялата пяна, която бързо се разтваряше в бистрия алкохол. След няколко секунди течността изглеждаше съвсем невинно, нивото й си остана под половината на шишето. Чиста отрова, въздъхна в себе си тя.
Твърдият стол в трапезарията й причиняваше такава болка, че тя прехапа устни, за да не се разплаче. Лантин не забеляза нищо, или може би предпочиташе да не й обръща внимание. Държеше се така, сякаш нищо не беше се случило.