Выбрать главу

Парижанките положително биха лудеели по него, докато рускините сто на сто ще хванат гората… Той си беше чиста реклама на Четвърти юли, откъдето и да го погледне човек…

Започна да преминава през охраната. Всички го познаваха по лице, но въпреки това искаха документите му. Това се повтори пет пъти и сърцето му се изпълни със задоволство.

На осемнадесетия етаж го посрещна младеж на име Роунс, който беше дежурен тази вечер. Ундерман лично го беше избрал сред най-талантливите студенти на Вашингтон.

— Какъв е проблемът?

Роунс не си направи труда да се извини за необичайния час, в който беше вдигнал шефа от леглото. Той знаеше задълженията си и ги изпълняваше безупречно.

— Компютърно повикване — кратко отвърна той.

— Шегуваш ли се? — стреснато го погледна Ундерман. — Нощният клуб не е включен в мрежата.

— Точно така, сър. Връзката беше осъществена чрез нашата хонконгска база. Оттам автоматично ни я прехвърлиха, използвайки компютъризираните кодове.

— Всички наши линии са кодирани, Роунс. Независимо дали са вътрешни или международни.

— Зная, сър, но тук става въпрос за ШАР.

„Шифрованата аграфична реч“ беше един особен код, измислен наскоро от Донован. Ундерман доста се учуди, когато го запознаха с наименованието, но после Донован търпеливо му разясни от какво идва то: „аграфия“ означаваше пълна неспособност за писане — една особена болест, която развиват някои индивиди. В основата на новия код лежаха звуците на говора, а не думите и сричките. Върху тази база се разработваше особена азбука, която след това преминаваше през допълнителна шифровка. Крайният резултат беше истински ад, с който можеше да се справи единствено главният компютър на Агенцията.

Донован предложи откритието си срамежливо и беше готов да го оттегли, но Ундерман и Беридиън незабавно оцениха достойнствата му и накараха по-младия си колега да го вкара в паметта на ГРП-3700.

В резултат Агенцията получи единствения шифър в света, който все още не беше разгадан от никого.

Ундерман се настани пред компютърния терминал, а Роунс дискретно се отдалечи. По неписано правило ШАР носеше етикета „строго секретно“, до него имаха право да прибягват само директорът и шефът на охраната.

Започна да набира личните си кодове за достъп, изчака задължителния надпис „Продължавайте“ в горния ъгъл на монитора, след това вкара кода на ШАР.

Огромната машина в подземията на Агенцията му отговори съвсем лаконично:

Обработка.

В стаята без прозорци беше горещо и Ундерман помоли дежурния офицер да усили климатичната инсталация.

Продължавайте.

Ундерман се зае с втория комплект секретни кодове за достъп.

Проверено и потвърдено: Отговорен за смъртта на трима души от личния състав на Агенцията в Хонконг през последните дванадесет часа: Джейк Мейрък. Моля потвърждение за нова квалификация в раздел „Смъртно опасни“. Очаквам заповед.

Думите тичаха по екрана като ледени капчици. Ундерман остана с чувството, че някой му е нанесъл силен удар в корема и не може да си поеме дъх. Погледна ръката си и механично отбеляза лекото й потрепване.

Как да издам тази заповед, запита се той.

Аз доведох Джейк в Агенцията, аз бях негов наставник и близък съветник. Следях за подготовката му от начало докрай, лично подбирах задачите му.

Но да убие трима служители! Това вече е прекалено! Ундерман тръсна глава и помисли за жена си и децата, кротко заспали в провинциалния им дом. Трябва да го върна на всяка цена, въздъхна той. Трябва да го спра! Този човек е полудял!

Аз отговарям за Джейк!

Приготви се да набере поредната група кодове, когато на екрана светна квадрат с надпис:

Спешно съобщение!

Господи, кой знае какво ново пристига! Ундерман трескаво изчисти екрана, начука „Продължавайте“ и прибави шифъра за достъп до топсекретна информация. След миг екранът се изпълни със сбити изречения:

Потвърждение на новините от Москва — източник „Червената роза“. За директор на Първо главно управление на КГБ е назначена генерал Даниела Воркута. Официално встъпване в длъжност след 48 часа. По все още непотвърдени слухове, генерал Воркута ще бъде избрана за първата жена — член на Политбюро. Край.

„Червената роза“ беше псевдоним на един от дълбоко законспирираните агенти на Беридиън в СССР.