— Господи Исусе Христе! — сподавено възкликна Ундерман.
Трябва веднага да се свържа с Аполо, помисли си той. На път за дома имаше една удобна телефонна кабина, до чиито услуги често прибягваше. Не обичаше да провежда секретни разговори в чертите на Вашингтон.
Изчисти екрана и набра кода на ШАР, изчака достъп и започна да пише съобщението си:
От Директора до базата Хонконг: Съобщението получено. Мейрък прехвърлен в група „Смъртно опасни“.
Изключи терминала и тежко се надигна. Край, съдбата на Джейк е решена. Сега ще го застрелят в момента, в който бъде засечен от наказателните екипи на Агенцията.
Какво можеше да стори Андрю Сойър, освен да предаде снимките на Достопочтения Чен? Беше измамен от най-близкия си помощник, но Питър Енг се явяваше и племенник на влиятелния Чен. Отдавна свикнал с китайските традиции, Сойър си даваше сметка, че кръвната връзка винаги е по-важна от бизнеса. Нямаше никакво значение колко тайни е откраднал Енг по време на службата си в „Сойър & синове“. Важна беше единствено родствената му връзка с Достопочтения Чен.
— Познавате ли мъжа с белега?
— Као Бялото око — кимна Достопочтения Чен. Лицето му беше намръщено и мрачно. — Гаден агент на шибаното КГБ!
— Всички са в един кюп — посочи Сойър. — Енг, Као и Блустоун.
— Никакви мерки ли не предприехте? — погледна го Достопочтения Чен.
— Веднага дойдох при вас — поклати глава Сойър. — Питър Енг е член на вашето семейство, не можех да постъпя по друг начин.
— Ясно — промърмори шанхаецът и потъна в мълчание. Очите му не слизаха от лицето на чуждестранния тайпан.
Намираха се в кабинета в къщата на Чен, разположена в един от най-добрите квартали на острова — Сай Йинг Пун.
Когато домакинът най-сетне проговори, темата вече беше съвсем различна.
— Чувам, че сте присъствал на призрачна сватба…
— За дъщеря ми Мики — кимна Сойър. — Умря едва на годинка и половина…
— Колко тъжно! Прекалено тежък товар за едно невръстно дете. Но след призрачната сватба духът й навярно е щастлив и спокоен…
— Дано…
Размениха си одобрителни погледи, сякаш усетили новата близост помежду си.
— Господин Сойър, разбирам съвсем ясно, че племенникът ми е причинил големи загуби на компанията ви…
Разговорът изведнъж навлезе в деликатната си фаза.
— Мисля, че моите загуби са дреболия в сравнение с разочарованието, което причинява на вас — внимателно отвърна Сойър.
— Оценявам загрижеността ви, но не мога да не мисля за загубите на „Сойър & синове“.
— Ще трябва известно време, преди да получим точна представа за тях — все така внимателно отвърна Сойър. Направи преднамерена пауза, после подхвърли: — Може би ще ми трябва помощ…
Очевидно Достопочтения Чен очакваше именно тези думи.
— Ще я получите — кимна той. — Достатъчно е само да я поискате.
— Много съм ви задължен — поклони се Андрю Сойър.
— Какво ще бъде наказанието? — погледна го в очите шанхаецът.
— Престъплението е във вреда на цял Хонконг, наказанието трябва да бъде на същото ниво. Поне така мисля аз…
— Означава ли това, че не желаете да уведомите Специалните части? — настойчиво попита Достопочтения Чен.
— Оставям вие да решите това — промълви Сойър й изведнъж усети сърцето си в гърлото. Рискът беше огромен.
Китаецът кимна с глава, обърна се на малките си крачета и заситни към бюрото. Постави при останалите снимката, която през цялото време беше държал в ръка. Огледа ги още веднъж, после премести погледа си към Сойър. Видя един открит човек с приятни черти, поне според разбиранията на китайците. За пръв път усети, че зад тези черти се крие искреността на приятел, готов да му помогне във всички начинания.
— Ето какво е моето решение, господин Сойър — промърмори той. — Нека китайците се погрижат за мършата в своето стадо. А тайпаните да мислят за хората като себе си.
Сойър пристъпи крачка напред и се поклони.
— Моите уважения, господин Чен. Ще ми позволите ли едно предложение?
— Разбира се.
— Нека заедно изпълним това наказание. По този начин бихме могли да поставим началото на много съвместни начинания, които биха били от полза и за двамата. Както в бизнеса, така и в личния ни живот…
Въпреки мъката, причинена от племенника му, Достопочтения Чен си позволи една тънка усмивка. Нека Буда ми е на помощ, помисли си той. Май двамата с този варварин сме си лика-прилика!
Главният офис на Чудесния Сун се намираше в една фабрика за играчки. Тук се произвеждаха миниатюрни кукли самураи от ярко оцветена пластмаса. Китайците обичат наситените цветове и никой не се смущаваше от факта, че те не отиват на подобни играчки.