— Среща на високо равнище?! — смаяно го изгледа Джейк. — Защо? Как?
489 сведе глава, на лицето му се изписа искрено учудване:
— Не сте ли информиран от своята приятелка?
— Коя приятелка?
— Другояче ли наричате жената край себе си?
— Блис?
Онзи кимна с глава.
— Какво общо с това има Блис?
— Скъпи господин Мейрък — меко промърмори Чудесния Сун. — Тя е важна фигура в „юн-хюн“, също като вас…
— Откъде знаете за „юн-хюн“?
— А вие как мислите? Аз също съм част от този кръг. Като Ничиреншу…
— Ничиреншу?! — Джейк имаше чувството, че земята се изплъзва изпод краката му. — Но той работи за руснаците!
— Не е точно така — леко се усмихна другият. — Руснаците вярват, че работи за тях, но на практика той е свързан преди всичко с „юн-хюн“…
— Аз дори не зная какво означава този „юн-хюн“!
— Не е моя работа да ви просвещавам.
— Но след всичко, което сторих за вас…
— Господин Мейрък, вие прекрасно знаете условията на нашата сделка. Нито едно от тях не е свързано с „юн-хюн“.
— Добре — предаде се е лека въздишка Джейк. — Нека се върнем на Ничиреншу. Каква е била целта на срещата между главатарите на триадата?
— Мисля, че това е очевидно. Да се обединят всички формирования в името на една обща цел.
— Ясно. „Юн-хюн“…
Чудесния Сун не каза нищо.
— Но как вие се съгласихте на това? — изрази учудването си Джейк. — Доколкото зная, драконите държат на своята пълна независимост.
— Независимостта е свързана с историята, господин Мейрък. Позволете ми да ви разкажа една случка, която произтича именно от историята. Един млад и буен човек се занимавал с контрабанда в устието на реката. Вършел го заедно с верен партньор. Познавали всяка педя от реките и каналите в околностите на Хонконг, тъй като това било жизнено необходимо за бизнеса им. Някои неща в Китай никога не се променят, вие положително знаете това. Едно от тях е търговията с маково семе. Контрабандата на опиум е била и си остава един от най-доходоносните бизнеси.
— По тази причина и конкуренцията била много силна. Буен и нетърпелив, младежът допуснал грешката да се предовери на част от хората, с които работел. Просто бил замаян от перспективите за бързо забогатяване. Доста по-късно разбрал, че колкото по-голяма е печалбата, толкова по-лесно се руши доверието между партньорите. Това било болезнен урок и той никога не го забравил…
— И тъй, един ден младежът и съдружникът му били нападнати. Това станало точно когато закупили необичайно голямо количество стока. Загинали четирима, самият младеж получил тежки рани. Съдружникът му го прибрал и започнал да го лекува, дори дума не споменал за изгубената пратка опиум. В знак на благодарност младежът решил да работи една година даром, за да компенсира поне част от загубите, които понесъл неговият благороден другар.
— Двамата бързо стъпили на крака, загубите били богато компенсирани. Но съдружникът се оказал наистина необикновен човек. Усетил, че е настъпило времето да се оттегли от бизнеса, той без колебание прехвърлил своята част в ръцете на младежа, който, между другото, вече не бил толкова буен и нетърпелив…
Чудесния Сун свали сакото си и го окачи на дървената закачалка в ъгъла. После започна да разкопчава ризата си. Разхлаби вратовръзката и оголи гърдите и част от рамото си. Кожата му беше прорязана от дълбоки белези.
— Както се досещате, нетърпеливият младеж бях аз — промърмори той и започна да се закопчава. — А съдружникът ми се казваше Тцун-Трите клетви… Именно той е драконът на юн-хюн… Свързани сме чрез бизнеса, а и чрез това, което чухте… — сви рамене и небрежно подхвърли: — Извинявам се, забравих, че вие вече знаете за неговото участие в „юн-хюн“.
— Как така зная? — учуди се Джейк.
— Не може да не знаете, господин Мейрък. Нали вашата приятелка Блис е негова дъщеря?
Войниците от личната гвардия на министър-председателя се появиха в канцеларията на Зи-лин точно в девет сутринта. Започнаха методична проверка, събраха цялата налична информация за Митре, Хонконг и тайния заговор.
Зи-лин запази пълно спокойствие, но Жанг Хуа, пристигнал заедно с войниците, беше бял като платно и видимо трепереше.
Обискът завърши. Командирът на екипа се изправи пред двамата, извади лист хартия и с безстрастен глас им прочете заповедта да се явят незабавно пред специален трибунал, свикан по настояване на министър-председателя. За неподчинение не можеше да става и дума.
Зи-лин събра някакви документи в куфарчето си и го подаде на Жанг Хуа. Двамата си размениха кратки и напрегнати погледи.
— Кураж, приятелю — тихо прошепна Зи-лин.