— Не сте отишли да видите семейството си? — попита сержантът.
— Майка ми почина, докато бях там — отвърна полковникът, загледан през бинокъла си в проснатия върху масата проповедник. — Старецът ми се ожени за някаква седемнадесетгодишна само два месеца след това. Откъде накъде някакво си пъпчиво курве да ми плямпа за Библията? — Той дръпна от пурата. — Обаче знаете ли какво ме изнендва? Змиите. Мислех, че им е извадил зъбите или поне отровата… обаче той е съвсем зян тоя проповедник.
— Извинете, полковник, но според мен той вярва — възрази сержантът, без да се обръща. — Оставете го в ръцете на Бога, сър. „И ще се върне пръстта в земята, каквато си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.“
Полковникът гледа няколко секунди тила на сержанта преди да отговори.
— Щом казваш, сержант.
— Соломон го е казал, сър, не аз.
„С името ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди“ — произнесе Грейнджър. — Марка, шестнадесета.
Полковникът го изгледа с неподправена изненада.
— Всъщност направих малко проучване за играчите със змии — каза Грейнджър.
— Сериозно?
— Помислих си, че може да ми потрябва.
— Ти си наистина хитър кучи син, Луис — каза полковникът, все още наблюдавайки масата с проповедника през бинокъла си.
— Така се придобиват банки и радиостанции, Хари.
Краката на свещеника започнаха да треперят, цялото му тяло се разтърси в спазми.
— Господи, той бере душа.
— Бори се с Дявола — прошепна с ужас сержантът. — Алилуя.
— Алилуя на майка му путката! Ей сега ще пукне.
Висок слаб мъж в бял костюм излезе от палатката и тръгна към масата с проповедника, но Морди го спря.
— По-добре не го закачайте, братко. Само се молете за него.
— Аз съм лекар.
— Той не иска лекар. Няма нужда от лекар.
Докторът се втренчи в агонизиращия проповедник. Той дишаше трескаво, китката му бе подута, целият трепереше, очите му бяха подути от придошлата кръв. От ъгълчетата на устата му се стичаше пяна. Пени също излезе от палатката и тръгна към масата. Застана под дъжда и сведе поглед към брат Т с изражение на смесица от ужас и страхопочитание. Лекарят улови китката му, търсейки пулса, но проповедникът я издърпа и заговори, разтърсван от конвулсиите:
— Господ е тук. Чувствам присъствието Му. Той ще ме преведе през тунела или ще ме заведе в Рая.
— Знаете ли, аз не приемам Библията толкова буквално — каза лекарят.
— Как живееш тогава? — попита го брат Т и се усмихна. — „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден.“ Марко, глава шестнадесета.
Проповедникът отвори уста и жадно запреглъща едрите дъждовни капки.
— Ааааааа.
После заговори много бързо, но от устата му излизаха само безсмислици.
— Трябва да извикаме линейка. Ще изпадне в шок.
— Не! — възпротиви се Морди. — Знам, че искате да помогнете, но не този е начинът. Сега е в ръцете Божии.
— Той ще умре.
— Ако така е решил Господ…
— Не мога просто да стоя така и да гледам…
— Какво става, докторе, да не сте забравили да се молите? Върнете се в палатката и се молете за него. Той ще оживее. Не му е за пръв път.
— И преди ли е бил ухапван?
— Два пъти, откакто сме заедно, и веднъж преди това.
— Господи!
— Господ си знае работата. Върнете се в палатката и Му се помолете.
Докторът бавно се обърна и тръгна към палатката под дъжда. Пени пристъпи по-близо до проповедника.
— По-добре се приберете, госпожице.
— Мога да се моля и вън.
Тя хвана ръката му. Клепачите му потръпнаха и се затвориха. Мордохай усещаше топлината, която излъчваше изпадналото в треска тяло. Дъждовните капки почти съскаха, когато се удряха в кожата му. Устните му се движеха едва доловимо и думите излизаха слети заедно в нещо дълго и неясно, също както на изпадналите в транс жени в палатката.