Успях да активирам пигментните клетки в бялата кожа. Отгледани в епруветка, те отделят толкова пигмент, колкото и клетките на негрите. По този начин аз…
Някъде около това място той смачкваше листа и го накъсваше, за да започне пак да пише същото след половин час и пак да го скъса. Накрая един прекрасен ден Катъра, изглежда, взе решение. Този ден той облече най-малко износените си дрехи, изяде два сандвича вместо един, пи кафе — нещо, което никога не беше се случвало — и въобще наруши всички онези дребни, здраво установени неща, съпътстващи нормалното поведение на всеки истински малък човек. Най-изненадващото бе, че той, който никога, по никакъв повод не се беше оглеждал в огледалото, сега спря погледа си продължително на него, дори малко се понадигна, за да изглежда по-внушителен, прокара длан по косите, разтърка изпъкналите широки скули и самоокуражително се закашля. След това сложи една малка кутийка с много бутони по нея в джоба си и излезе.
Катъра знаеше къде ще намери Сям Рестън и Бил Кук. Целият Кърбитаун знаеше тяхното любимо неделно и ежедневно заведение — малкия ресторант на Грийнстрийт, който другаде биха нарекли кръчма, но тук носеше названието „Уайт джентълмен клуб“, т.е. „Клуб на белите джентълмени“. Катъра беше идвал тук и по-рано. Тук го бяха карали да събира с уста угарки направо от пода, беше писал с големи разкривени тебеширени букви „Аз съм жълто-черна маймуна“ и други такива неща, които по необясними начини радваха младите хора, насядали около масите.
Сям и Бил бяха всред шумна, вече развеселена от алкохола компания, в която злословието за отсъстващите познати беше стигнало до фрази от рода на „Гордън е истински бял негър“ и „Всъщност Свенсън е нещо средно между евреин и хомосексуалист“. Бил беше прегърнал незащитените от облеклото рамене на Джоан и викаше със зачервено потно лице: „Слушайте! И президентът е червен! Аз ви казвам, че и президентът е червен!“, но никой не обръщаше внимание на тези тъй заангажиращи думи, защото всеки беше зает със собствените си изказвания. Единствен Сям се беше навел мрачно над масата и съсредоточено, с някаква кучешка упоритост мачкаше цветчетата на розата във вазата пред него. Той пръв видя, когато Катъра надникна през вратата. Сям едва-едва му кимна и Катъра се приближи с леката си гъвкава походка, поклащайки се така, че да изглежда тромав, защото самият Сям беше едър и тромав и не обичаше негрите да имат гъвкава походка. Сям много рядко говореше с Катъра. Катъра си помисли, че той мълчаливо ще заповяда да му лъсне обувките, но се излъга.
— Слушай, черна смет! — каза Сям бавно. — Ще ти дам възможност да спечелиш пет долара.
След това той вдигна обраслия си с рижи косми юмрук и тържествено го стовари върху масата. Юмруците притежаваха тайната способност да въдворяват тишина.
— Аз познавам негрите! — каза Сям.
Това заявление се стори забележително на всички и всички се засмяха одобрително и изръкопляскаха, а Сям удари още веднъж по масата.
— Аз мога да откривам негрите и без да ги виждам.
— Как? — попита Джоан.
— С кръвта си — каза Сям. — Усетих Катъра и разбрах, че е наблизо още преди да бях го видял. Така ли е, черно животно?
— Така е — виновно каза Катъра. Той винаги се чувстваше виновен пред белите.
— Не — каза Бил. — Само не на мен, Сям! Само на мен, не! Ти не си никакъв медиум, бога ми, познавам те от времето на първото ти прохождане.
— Сто долара! — заложи Сям и започна да бърка в портфейла си. — Сто долара, че ще ви го докажа на всички още тази вечер.
— Приемам — каза Бил. — Когато трябва да бъде сразено някое самохвалство, Бил Кук може винаги да намери сто долара.
— Вържете ми очите — каза Сям. — Вържете ми очите и скрийте този черен вързоп някъде. — Той посочи с крак Катъра, но Катъра пъргаво отскочи, сякаш беше на пружини. — Ще го намеря с вързани очи, където и да го скриете.
Хората наставаха. Повечето бяха младежи, деца на фермери и бакали, религиозни, които зачеркваха всяка граница между възможното и невъзможното, щом не се отнасяше до банковата сметка. На някои от тях беше допаднала много безсмислицата „С кръвта си“, която така упорито поддържаше Сям.
— Той си шушукаше нещо с тази цветна маймуна — хитро обясняваше на компанията Бил. — Но Бил Кук вижда всичко. Бил Кук има уши и очи даже и на гърба си!
Той извади един лъскав пистолет с бяла инкрустирана дръжка и го постави на масата, като първо застла под него чистата си носна кърпа, за да покаже още веднъж, че въпросният пистолет е семейно бижу.