— За черния цвят, Сям! — каза той и отпи спокойно няколко големи глътки.
— Какво искаш? — попита Сям.
— Нищо, Сям.
— Ще направя, каквото ми заповядаш.
Несвикнал да се унижава, гласът му отведнъж стана треперещ.
— Слушай, Сям, не виждаш ли, че у мен всичко е изрядно с изключение на обувките?
Катъра подканващо погледна към старите си обувки, които наистина имаха окаян вид. Настана дълга, извънредно дълга минута на неподвижност. После Големия Сям започна бавно да се навежда към обувките на Катъра, но преди още да ги докосне, се разрида и сълзите му, едри и безгласни, наквасиха лявата обувка, която той започна да търка с широката си вратовръзка. Катъра беше седнал на червено тапициран стол и в погледа му тържествуваше откровена, неутолима отмъстителност. Той знаеше, че това е най-сладкият миг в живота му.
Внезапно Сям се изправи. В ръката му отново се появи пистолета на Бил с бялата инкрустирана дръжка.
— С това не се лъскат обувки, Сям — каза безгрижно Катъра.
— Моето отмъщение е моята молитва.
И Катъра жадно облиза пресъхналите си устни. Един живот за един миг. Но сладък.
Сям стреля, знаейки с професионална увереност, къде ще попадне куршумът му. „Куршум в корема на цветната маймуна!“ — се пееше в един химн.
Катъра си остана, както си беше на червено тапицирания стол, само се опита да се подпре по-здраво на облегалката, защото знаеше, че няма да стане скоро. Не извика, не се намръщи, само усмивката му стана някак болезнена.
— Сега за пръв път… ти ще разбереш какво значи негър да убие бял човек… в щата Алабама, Сям…
Това бяха последните думи на Катъра. Главата му се отпусна на гърдите и вероятно под нейния тласък омекналото му тяло се свлече на пода. С мълчалив ужас Сям гледаше новия книжнобял цвят, който се появи по лицето на мъртвия. Навън шерифът на Кърбитаун вече обсъждаше със своите момчета подробностите по залавянето на черния престъпник. Чуваха се шумните му енергични заповеди.
Скайтериерът на д-р Милър озадачено наостри уши и след това доверчиво приседна до трупа на белия човек.