Погледът на Ал Сорна се плъзгаше по грозната сцена с напрежение, каквото Рева не беше виждала у него досега, обхождаше земята, търсеше следи.
— Случило се е най-малко преди ден и половина — каза тя. — И да има следи, ще са стари. Вече са в най-близкото градче, пият и плащат на курви с плячката, която са взели от тези нещастници.
Той се обърна и я прикова с гневен поглед.
— Любовта на твоя Световен отец май те прави доста студена.
Тя се ядоса и стисна по-силно дръжката на ножа.
— Тази земя е пълна с грабежи и убийства, Мрачен меч. И преди съм виждала кръв. Имаме късмет, че още не са ни нападнали разбойници.
Гневът и напрежението в погледа му се отляха, той изправи рамене и сякаш се отърси от хищническия си хъс.
— Най-близкото градче е Рансмил.
— Не ни е на път.
— Знам. — Отиде при трупа на мъжа и сряза въжетата, които го придържаха към дървото. — Събери дърва — каза ѝ. — Много дърва.
Мина още ден, докато стигнат до Рансмил, няколко схлупени къщи около воденица на брега на река Аверн. Пристигнаха късно вечерта и завариха градчето в разгара на някакво празненство — горяха безброй факли, а местните се бутаха около полукръг от шарени фургони.
— Актьори — каза с погнуса Рева, като видя фриволните и дори вулгарни рисунки по стените на фургоните. Пробиха си бавно път сред множеството. Ал Сорна бе смъкнал качулката ниско над лицето си, но предпазливостта му беше излишна, защото вниманието на публиката бе приковано от дървената сцена в центъра на фургонения полукръг. Мъжът на сцената беше с тясно лице, облечен с риза от яркочервена коприна и прилепнал клин в черно и жълто, пееше и свиреше на мандолина, а една жена с рокля от полупрозрачен шифон танцуваше около него. Мъжът свиреше добре, гласът му беше чист и звучен, но не той, а танцът прикова вниманието на Рева, грациозни и прецизни движения, които привлякоха погледа ѝ както пламък омагьосва молец. Голите ръце на жената сякаш излъчваха своя светлина в сиянието на факлите, а очите ѝ, грейнали и сини под прозирния воал…
Рева от клони поглед, затвори очи и заби нокти в дланите си. „Световни отче, отново те моля за прошка…“
— Ръката на любимата държа — пееше мъжът с червената риза последния куплет на „Отвъд долината“. — По бузата ѝ стича се сълза. В Отвъдното усмивката ѝ аз ще взема. И там ще чакам свойта… — Млъкна, а очите му, зърнали нещо сред тълпата, се разшириха. Рева проследи погледа му… мъжът гледаше право към закачуленото лице на Ал Сорна. — … севда — довърши с усилие мъжът. Публиката избухна в аплодисменти въпреки препъването накрая.
— Благодаря ви, приятели! — Музикантът се поклони дълбоко и вдигна ръка към танцьорката. — С прекрасната Елора ви благодарим от сърце. Моля ви да покажете одобрението си по обичайния начин. — И посочи оставената пред сцената кофа. — А сега, скъпи приятели… — гласът му спадна, лицето му се изопна скръбно, — подгответе се за последното ни изпълнение тази вечер. Приказка за велико приключение и долно предателство, за пролята кръв и откраднато съкровище, подгответе се за „Отмъщението на пирата“! — Разпери широко ръце, после хвана за ръка момичето и слезе от сцената с бърза крачка, затруднена от видимо накуцване. Двама мъже заеха местата им на дървената сцена, облечени с пъстри костюми, наподобяващи дрехите на мелденейски моряци.
— Виждам кораб, капитане! — каза по-ниският, след като аплодисментите стихнаха, вдигнал пред окото си дървен далекоглед, насочен към въображаемия хоризонт. — От Кралството, чини ми се. Богата плячка, ако са рекли боговете.
— Богата, я! — съгласи се по-високият, с фалшива брада от разчепкана вълна и червен шал на главата. — И много кръв, с която да заситим жаждата на боговете.
Ал Сорна я докосна леко по рамото, докато двамата пирати на сцената се смееха зловещо. Кимна ѝ наляво и тя го последва през тълпата към една пролука в линията на фургоните. Рева не се изненада, когато завариха там музиканта, с блеснали в сенките очи, които грейнаха още по-силно, когато Ал Сорна свали качулката си.
— Сержант Норин — каза Ал Сорна.
— Милорд — прошепна мъжът. — Чух че… само слухове, но…
Ал Сорна пристъпи напред и го прегърна. Лицето на музиканта изразяваше пълно недоумение.
— Много се радвам да те видя, Джанрил — каза Ал Сорна и се дръпна назад. — Много.
— Историите за смъртта ти са стотици — каза менестрелът, докато вечеряха. Бяха ги поканили във фургона, който музикантът делеше с Елора. Тя беше сменила прозрачната си танцова одежда с обикновена сива рокля и им бе сготвила яхния с кюфтенца. Рева се стараеше да не поглежда към нея, забила поглед в чинията си. Ал Сорна я беше представил като „Рева, моята фалшива сестра за следващите няколко седмици“. Джанрил Норин само кимна и я прикани да се чувства у дома си. И да го мъчеше любопитство за истинската природа на отношенията ѝ с Ал Сорна, с нищо не го показа. „Войниците не задават излишни въпроси на своите командири“, помисли си тя. — И още толкова има за бягството ти — продължи Норин. — Казват, че си направил боздуган от оковите си с помощта на Покойните и си избягал от занданите на императора сред река от кръв. Написах песен за това, публиката много я харесва.