— Е, боя се, че ще трябва да напишеш друга — каза Ал Сорна. — За това как просто са ме пуснали да си тръгна.
— Аз пък мислех, че първо си отишъл на Мелденейските острови — каза Рева, без да крие подозрителността си. — Убил си главния пират и си спасил принцеса.
Той сви рамене.
— Бях на островите, но не съм правил друго, освен че участвах в една пиеса. Макар че не съм добър актьор.
— Добър актьор или не, милорд — каза Норин, — в нашата трупа си добре дошъл. За колкото време е необходимо.
— Тръгнали сме към Варинсхолд. Ако отивате натам, с радост ще ви придружим.
— Ние отиваме на юг — каза Елора. — Летният панаир в Мелинскоув винаги ни носи добра печалба. — Имаше сдържаност в тона ѝ, присъствието на Мрачния меч явно я изправяше на нокти. „Умна е и знае, че той носи смърт със себе си“ — заключи Рева.
— Отиваме на север — каза ѝ с равен тон Норин, после се усмихна на Ал Сорна. — Панаирът във Варинсхолд ще е също толкова доходоносен.
— Ще си платим за пътя — каза Вейлин на Елора.
— И дума да не става, милорд — възрази Норин. — Стига ни, че мечът ти ще е на наша страна. При толкова разбойници напоследък…
— Като говорим за това, попаднахме на последното им дело. На няколко мили назад по пътя. Семейство, ограбено и убито. Всъщност точно затова дойдохме тук, да въздадем справедливост. Да сте забелязали някой подозрителен?
Норин се замисли.
— В кръчмата, днес следобед. Шумна групичка. Дрипави, но имаха пари за бира. Нямаше да им обърна внимание, но единият имаше златен пръстен на верижка около врата си. Малък пръстен, женски по-скоро, не че съм голям специалист по бижутата. Вдигна се врява, когато кръчмарят отказа да им продаде една от дъщерите си. Намеси се стражата и им каза или да си налягат парцалите, или да се махат от градчето. На миля надолу по реката има лагер на скитници. Ако не са се върнали в гората, най-вероятно ще ги намерим там.
При последното изречение Елора се напрегна видимо, явно заради множественото число в първо лице.
— Ако са пили много, значи тази нощ ще спят — каза Ал Сорна. — И утре заран ще са на същото място. Трябва да си платят за стореното, но това означава да съобщим на градската стража, а аз се надявах да не привличам излишно внимание към себе си.
— Има и други начини да се въздаде справедливост, милорд — изтъкна Норин. — Ако си спомням правилно, имаше времена, когато редовно наказвахме разбойници за престъпленията им.
Ал Сорна погледна към вързопа с меча, подпрян в един ъгъл на фургона.
— Не, вече не съм лорд-маршал и не налагам кралското правосъдие. Явно няма как да заобиколим стражата. Утре сутрин ще намеря капитана им.
След вечеря Норин седна на стъпалата на фургона, засвири на мандолината и двамата с Елора запяха. Останалите актьори се събраха да послушат и току им подвикваха да изпълнят любима песен. Рева и Ал Сорна привличаха любопитни погледи, а ако се съдеше по страхопочитанието в очите на мнозина, истината за спътника ѝ не беше останала в тайна. Ала думите на Норин, че младото момиче и старият му приятел от Вълчите бегачи са негови гости и никой да не ги притеснява, явно бяха достатъчни, защото актьорите сдържаха любопитството си и не задаваха въпроси.
— Не прилича на войник — отбеляза Рева. Двамата с Ал Сорна се бяха отделили на известно разстояние от трупата и седяха край малък огън, който да ги пази от нощния хлад.
— Винаги е бил повече менестрел, отколкото войник — каза Ал Сорна. — Но във важните моменти се сражаваше храбро. Радвам се, че се е оттеглил. Изглежда щастлив с трупата си.
Рева погледна към Елора, усмихната, опряла лакът на коляното на Норин. „И как иначе“ — помисли си тя.
С напредването на нощта актьорите се разотидоха по фургоните си, Норин и Елора — също. Норин им даде дебели одеяла и меки кожи да си постелят, лукс, който замая главата на Рева. През по-голямата част от живота си бе спала на гола земя. „Удобството е капан — казваше жрецът. — Препятствие пред любовта на Отеца, защото ни прави слаби и уязвими пред еретическото господство.“ Веднъж я наби, задето беше скрила в плевнята чувал със слама, на който да спи.