Чу се трясък, сякаш нещо тежко е паднало на пода горе, мъжки глас извика уплашено, последва го гърлено ръмжене. „Рева!“
— О, не — простена Алорнис. — Обикновено не се буди преди десет.
Вейлин изтича на горния етаж и завари Рева яхнала някакъв висок и красив, но небръснат млад мъж, опряла нож в гърлото му.
— Разбойник, Мрачен меч! — каза тя. — Разбойник в къщата на сестра ти.
— Само поет, уверявам те — каза младежът.
Рева надвисна над него.
— Ти да мълчиш! Влязъл си в къщата на млада жена, тъпако! Какво, сърби те онова в гащите?
— Рева! — спря я Вейлин. Не смееше да я докосне. Случката в кухнята я беше напрегнала като пружина, като изопната тетива на лък. Постара се гласът му да остане спокоен. — Този човек е приятел. Пусни го, моля те.
Ноздрите на Рева се разшириха опасно, тя изръмжа още веднъж, после се претърколи, скочи с плавно движение на крака и прибра ножа в канията.
— Винаги си си падал по опасните домашни любимци, милорд — каза от пода младият мъж.
Рева направи крачка към него, но Вейлин застана помежду им, подаде ръка на младежа и му помогна да се изправи. Младежът вонеше на евтино вино.
— Не я дразни, Алуциус — каза той. — Тя е по-добра ученичка от теб, уверявам те.
Приседнал на ръба на кладенеца от червени тухли в двора, Алуциус Ал Хестиан примижаваше на утринното слънце и отпиваше от манерка. Така го завари Вейлин. Тренировката с Рева го беше уморила повече от обичайното. Момичето още таеше гняв от снощи и явно беше решило на всяка цена да го перне поне веднъж с ясеновата си пръчка. Трудно я беше надвил и ризата му лепнеше от пот.
— Приятеля на братята? — попита той и кимна към манерката, докато вадеше ведрото от кладенеца.
— Сега му викат вълча кръв — отвърна Алуциус и вдигна манерката за тост. — Няколко твои бивши войници използвали пенсиите си да направят ракиджийница и сега произвеждат любимото питие на полка. В големи количества. Чувам, че станали богати като търговци от Далечния запад.
— Браво на тях. — Закрепи ведрото на ръба на кладенеца и загреба вода с дървения черпак да отпие. — Баща ти как е?
— Все още те мрази и в червата, ако за това питаш. — Усмивката на Алуциус повехна. — Но напоследък е… по-кротък. Кралят си има нов Военачалник.
— Познавам ли го?
— И още как. Вариус Ал Трендил. Героят от Кървавия хълм и превземането на Линеш.
В съзнанието на Вейлин изникна спомен за мълчалив човек, който с мъка премълчава гневни думи, родени от объркване и алчност.
— Много победи ли има?
— В Кралството не е имало истински битки от Бунта на узурпатора насам. Но пък той прояви забележително усърдие в потушаването на онези размирици.
— Ясно. — Отпи още една глътка от дървения черпак, после седна до Алуциус. — Чувствам се длъжен да задам един неделикатен въпрос.
— Защо един пиян поет спи в къщата на сестра ти?
— Нещо такова.
— Мисли си, че ме защитава — подвикна Алорнис от прага на кухнята. — Закуската е готова.
Закуската се състоеше от малки порции яйца и шунка, които изчезнаха като по магия още щом се озоваха в чинията на Рева. Момичето стисна решително зъби, преди да си е поискало допълнително, но стомахът му не страдаше от предразсъдъци и изкурка гръмовно.
— Заповядай. — Алуциус бутна към нея недокоснатата си чиния, стиснал в другата си ръка отворената манерка. — Предложение за мир. Не бих искал да ми прережеш гърлото, защото си гладна.
Рева го стрелна с намусен поглед, но прие храната без друг коментар.
— Татко почина преди три години — каза Вейлин на Алорнис. — Защо кралят чак сега се е сетил да поиска собствеността му?
Тя сви рамене.
— Кой знае? Може би заради бавния механизъм на бюрокрацията.
Корабът, с който Вейлин бе отплавал от Мелденейските острови, беше спрял в Южна кула преди малко повече от месец. Достатъчно време вестоносец с бърз кон да стигне до столицата. „Мразен човек като теб трудно остава незабелязан.“ Ако питаха него, механизмът на бюрокрацията се беше задвижил много по-бързо, отколкото си мислеше сестра му.
— Между другото, радвам се, че си жив, Алуциус — обърна се той към поета. — В случай че още не съм го споменал.
— Не си. И благодаря.
— Бил си сред онези, които си пробиха с бой път до пристанището?