— Трябва ми зърно, момче — извика му той, зает да оглежда копитата на една кобилка, която бяха взели преди няколко дни, висок ловен кон, язден от воларианец в хубави одежди, който бе проявил неблагоразумието да излезе на лов за глигани с минимална охрана. Трийсет и четири го беше разпитал, но не научи много, освен че човекът е син на някаква дребна имперска знаменитост и че лорд Дарнел понастоящем се разпорежда във Варинсхолд.
— Това може да се окаже в наша полза — казал бе инструктор Грейлин. — Васалният лорд не се слави с особена интелигентност.
— По-добре да не го подценяваме, братко — отвърна Ермунд. — И дивата котка не може да спори с теб за философия, но пак ще те убие.
Френтис отговори на Ренсиал по същия начин, по който му бе отговарял вече няколко пъти на същия въпрос:
— Зърното ни е малко, инструкторе.
— Зърното изгражда мускули — продължи лудият инструктор, все едно не го е чул, и се премести при следващия кон, жребец ветеран, който бяха отнели от Свободната кавалерия. Муцуната му беше посребряла от преклонната възраст, но животното все още беше силно, с мускулести крака и врат. — Бойните коне трябва да ядат зърно. Тревата е много слаба.
— Ще направя всичко по силите си да ви намеря зърно, учителю — каза Френтис, както обикновено. — Има ли друго, което ви трябва?
— Питай инструктор Джестин дали ще може да направи още подкови. Три от конете имат нужда от смяна на подковите. Като приключиш с това, такъмите имат нужда от почистване.
Френтис постоя още малко, гледаше как инструкторът тимари жребеца със сляпо обожание.
— Да, учителю.
Следващи поред бяха загражденията. Там Френтис спря да размени няколко думи с бившия ефрейтор от градската стража, който отговаряше за южния участък.
— Никакъв знак?
— Никакъв, брат Френтис. Поне от половин ден е така.
Греблото и Плъха бяха излезли на разузнаване тази сутрин по своя собствена инициатива, което беше необичайно. Френтис бе стигнал до извода, че се отишли да изровят някоя отдавна скрита плячка близо до града и че едва ли ще се върнат. Очаквал бе да се ометат много по-рано, но те не го бяха направили; не само това, а дори участваха охотно в набезите, които Френтис организираше.
„Много им здраве — реши той, след като здрачът се спусна, а от двамата все още нямаше и следа. — Сигурно вече са преполовили пътя до Нилсаел.“
— Остана малко бренди от набега миналата седмица — каза той на ефрейтора и се изправи от наблюдателния пост. — Като ти свърши смяната, ела да си вземеш дела.
Чу се кратко изсвирване, знак за евентуална опасност, и Френтис клекна моментално, присвил очи в опит да различи нещо сред тъмните дървета. След миг чуха нечие тежко дишане, после Греблото се появи със залитане. Седмиците недохранване бяха стопили немалка част от теглото на престъпника, но това с нищо не бе подобрило скоростта му на придвижване. Като видя Френтис да излиза иззад прикритието на наблюдателния пост. Греблото буквално се срина на четири крака, като едвам си поемаше дъх.
— Засада — промълви той, докато Френтис му подаваше манерка. Греблото я взе и поля с вода лицето си, преди да отпие жадно. — Плениха ни. Бяха от онези гадни войници роби, както и двама ренфаелци, ловджии по занаят, доколкото успях да преценя.
— Къде е Плъха? — попита ефрейторът.
— Ми, убиха го, къде да е. И без да бързат при това. Мен ме оставиха да се побъркам от страх, но аз избягах.
— Как? — попита Френтис.
— Ми, разхлабих въжето, как иначе. Тоя номер всеки престъпник го знае.
— Въже? Не те ли оковаха с вериги?
Греблото поклати глуповато глава.
Френтис вдигна своята и се заслуша напрегнато в песента на гората, ослушваше се и за най-слабия признак на… Ето го, тихо, но ясно. „Ренфаелски вълчари, а не робски хрътки.“
— Обратно в лагера! — нареди той и вдигна Греблото да стане. — Боен строй при южния фланг. Няма време да бягаме.
— Тъпанар смотан! — озъби се ефрейторът на Греблото, който се препъваше след тях. — Довел си ги право при нас.
Френтис тичаше през лагера и крещеше заповеди бойните единици да заемат местата си. Подготвил беше план за подобна ситуация, но не вярваше, че ще се стигне дотам, надявал се бе да получат предупреждение навреме и да се изнесат преди бурята да ги е ударила. След първоначалния шок бойците се разтичаха, грабнаха оръжията и се строиха как да е.